Глас на сова тъмнината разсича.
Свири тръбата на дивия зов.
Вие вълчица високо на хълма,
раните ближе от последния лов.
Лудост нова обзема я явно,
след толкова кръв отново е жадна.
Колко ножа и забиха в сърцето
и пак поема към Луната коварна.
Още колко битки безумни ще иска?
Колко рани жестоки може да понесе?
Това пълнолуние за гърлото стиска-
носи си се вой на вълчица и малко вълче...