автор: paris

Реки потекоха наопаки
и пясъкът в часовника
изригна
нагоре,
гейзерово топъл.

Смъртта на пръсти
се повдигна
за да ми дъхне
във лицето,
но не можа.
Потъна в пясъка
смъртта.

Не му е мястото
и времето,
не съм във листа
на клисарите,
не се чифтосват
хризантемите,
ще пия вино
със гробарите -
парцелът ми
е даден другиму
(приватизация
във полза
на връзкарите)...
Не ме погребвайте
пред публика
и оставете в джоба ми
ЦИГАРИТЕ.