автор: Wendy

След тебе всеки ден се разгримирва
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.

Нощта след теб съблича нежна кожа
и мята я върху забравен под.
Но да остане с мен е невъзможно.
Загубила е порив за живот...

Без теб звездите са безоки свещи,
запалени от чужда светлина.
Луната безучастно ме посреща -
една ранена от любов жена.

След тебе даже птиците не пеят
и в покривите пусти не гнездят.

...А ти, усмихнат, питаш как живея...
Е, справям се.
                     Живот на кръстопът.