автор: grifon

Моят приятел Марк е от друга страна. Живее тук вече четири години и не иска да си ходи.
Когато се срещаме винаги ме целува …но рядко отговаря на SMS-ите ми.
Почти четирсетгодишен е, а носи дрехите си като на двайсет. Има приятелка…разделени са, но с нея това никога не е за последно… Мечтае за семейство, деца и куче, но има само куче…Страшно се радва на дъщеричката ми, а тя му казва: “Отивай си!”. Не иска да дели вниманието ми с никого…
Моят приятел Марк знае добре български, но винаги иска да го поправям…за да го учи…приятно ми е… Харесвам го, защото се държи естествено като малко дете и никога не размахва пред носовете на хората дипломатическия номер на колата си…
Нарича ширналите се край пътя цветнозелени полета “невъзможни”, имайки предвид невероятни…не го поправям…Това лято видях Варна и ограбения от заведения плаж през неговите широкоотворени очи… “Не е нужно да е идеално…достатъчно е да е красиво!” – ми каза простичко…а аз успях само да се усмихна…
Моят приятел Марк. Вчера му изпратих закачлив SMS – не ми отговори…