автор: traveller

Има дом,
в който всички сезони са есени.
Те закриват с повехнали клони стъклата,
в него глухо отекват неизпетите песни,
а отвън – неусетени, бягат щури летата.

Има дом,
в който детски ръце са протегнати
като стръкове жадни - свое слънце да искат,
ала щом за любов към небето посегнат,
дъжд от облаци есенни към пръстта ги притиска.

Има дом,
в който всички очи са изплакани
из самотните нощи на несбъднати празници.
Те се будят уплашени, стъпки пак не дочакали –
непрочетени приказки в неразлистени страници.

Има дом,
в който всяка жена става мама
и се свиват сърцата, и присядат сълзите,
и се късат отвътре – не, поредна измама...
Дали мама ме помни? И кого да попитам?

Има дом,
в който всички пътеки предишни
са безмилостно срязани с кървав нож през средата.
И молитвите някак си стават излишни,
този дом щом е тук. С тъжна есен в стъклата...