ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 864
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 865
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  Не, не съм Пепеляшка, горката,
която всички по навик обичат.
Зверовете са с чужди красавици
и отдавна не носят котките чизми.
И Хензел не съм – всяка своя трошица
раздадох за вяра, но в чужда посока.
От тази гора на самотните скитници
няма връщане. А е пълна със хора.
И принцесите свършиха – изтъняха
очите им. Някакъв принц да дочакат.
Празни са гарите, уморени – конете
и все закъсняват далечните влакове...
А в душата, сякаш е горска поляна,
събират се нощем по сто героини.
Всяка своята приказка тихо повтаря
и ме моли: „Помни ме! Помни ме...”
Публикувано от viatarna на 17.09.2010 @ 21:57:41
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
0805
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Антиприказно" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Антиприказно
от Osip (knacheva_79@abv.bg) на 18.09.2010 @ 15:37:22
(Профил | Изпрати бележка) http://tokaihto.wordpress.com/ | И Хензел не съм – всяка своя трошица
раздадох за вяра, но в чужда посока.
От тази гора на самотните скитници
няма връщане. А е пълна със хора.
!!!! Лавандулке...
|
Re: Антиприказно
от 0805 на 19.09.2010 @ 22:37:30
(Профил | Изпрати бележка) | Сигурна бях, че се познаваме по-отрано... :)
Абе ти наясно ли си колко си ми залипсвала?! |
]
Re: Антиприказно
от roza1 на 18.09.2010 @ 10:48:44
(Профил | Изпрати бележка) | Като дете те прочетох и знам,
тези приказки толкова стари
са приспивали много от нас.
Но душите ни - горски поляни,
будни чакат-
имат нужда от нечия власт.
Много ме развълнува написаното 0805!
Поздрави!:) |
Re: Антиприказно
от 0805 на 18.09.2010 @ 11:01:29
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, Ани. :)
Благодаря ти и сърдечни поздрави! |
]
Re: Антиприказно
от theheart_ofthefire на 18.09.2010 @ 09:45:23
(Профил | Изпрати бележка) | съвсем пък си е приказно :)
много ме изкефи това стихотворение :)
|
Re: Антиприказно
от 0805 на 18.09.2010 @ 11:00:52
(Профил | Изпрати бележка) | Е, то и някои безспасителни действат спасително, така че... съгласна! :)))
Благодаря, Рени. Поздрави! |
]
Re: Антиприказно
от rajsun на 18.09.2010 @ 08:26:23
(Профил | Изпрати бележка) | !:)))
Много ми хареса последния куплет!
Бъди! |
Re: Антиприказно
от 0805 на 18.09.2010 @ 10:58:59
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, Райсън! Кога ще се съберем, да се настихотворим, м? Много ми е домъчняло, да знаеш.
Сърдечни поздрави! :) |
]
Re: Антиприказно
от polinapet на 18.09.2010 @ 00:48:05
(Профил | Изпрати бележка) | Не е толкова антиприказен живота
(или поне така ми се ще да вярвам)
Благодаря!
Много ми хареса. |
Re: Антиприказно
от 0805 на 18.09.2010 @ 00:55:54
(Профил | Изпрати бележка) | А, животът не е, стихотворението - е. :)
Благодаря ти. |
]
Re: Антиприказно
от beche на 18.09.2010 @ 00:36:45
(Профил | Изпрати бележка) | Готино е написано!:)
Прочетох го на един дъх. |
]
Re: Антиприказно
от joy_angels на 17.09.2010 @ 22:47:50
(Профил | Изпрати бележка) | Наистина неочакван финал! И докато не вярвах на нито една принцеса, изведнъж ми се прииска да ги погаля - всичките.
Поздравления, 0805! :))) |
Re: Антиприказно
от 0805 на 17.09.2010 @ 22:49:52
(Профил | Изпрати бележка) | Нали, Радост? И аз така - гоня ги, а те... ми не си тръгват. :)))
Благодаря ти! |
]
Re: Антиприказно
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 17.09.2010 @ 22:39:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | От тази гора на самотните скитници
няма връщане. А е пълна със хора.
Празни са гарите, уморени – конете
и все закъсняват далечните влакове...
Толкова е тъжни констатации! Сложен живот.
Поздрав! |
Re: Антиприказно
от 0805 на 17.09.2010 @ 22:44:07
(Профил | Изпрати бележка) | Лили, винаги уцелваш нещата, които и мен са ме жегнали... Благодаря ти!
Поздрави и за теб! |
]
Re: Антиприказно
от Musketar на 17.09.2010 @ 22:34:54
(Профил | Изпрати бележка) | Жесток финал, жесток! Чух го, чувам го...
А инак кой ще ти обича някаква Пепеляшка, че пък и по навик. Само като се напантофи почват да я обичат /макар и това да е съмнително/:)))
Хубаво стихо и силата му идва точно, където трябва! |
Re: Антиприказно
от 0805 на 17.09.2010 @ 22:42:36
(Профил | Изпрати бележка) | Как кой? Всеки будала, комуто е нужна пантофка, за да познае очите й.;)
Имам си един любим въпрос към приятели, може да ти го задам, нали? Коя приказка никога не би разказал на децата си?
(Ако събера всички отговори на едно място, почти цялата сетовна приказна съкровищница отива по дяволите. :)))
|
]
Re: Антиприказно
от Musketar на 17.09.2010 @ 22:57:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Разката ме с това питане? По ред причини, аз почти не съм разказвал приказки на детето си /голямо говедо!/, а и да си призная не обичам много приказки още от дете. Имах една сляпа леля, която разказваше на мен и сестра ми приказки, които измисляше в момента /мисля, че тя ми е личният писмовен архетип/ и те ми бяха най-интересни. Тези от книжките ми бяха скучни, общо взето. Но понеже ме размисли - ще отговоря чисто теоретично /по липса на практически опит/. Ненавиждах, кой знае защо /плача за психоанализа/ една приказка, наречена "Кой каквото прави, на себе си го прави" Зла жена, подарила отровен хляб на войник, който обаче попада у сина й и той се отравя. Не бих я разказал. Обаче странно - не обичам приказки, а чух твоите, всъщност чух героите. Може би от приказките остава не вълшебството, а героите, а може би те просто изпъкват повече в спомените, когато гледаш през оптиката на времето на антигероя... Не знам, незнам... |
]
Re: Антиприказно
от 0805 на 17.09.2010 @ 23:14:05
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, у всеки навярно остава нещо различно - при едни са героите, при други - вълшебството, при трети - победата на доброто над злото на всяка цена (а колко е ужасно това "на всяка цена"!, но това е друга дълга тема), при четвърти - вярата... И може би това им е най-ценното на приказките. Иначе - отровната ябълка, изоставените в гората деца, изядената баба, пък и разпореният след това вълк ако щеш... да се чудиш кое му е приказното! :)
Но се сетих покрай раздумката ни за един разказ на Ъпдайк - "Бива ли вълшебник да удря майка". Само заглавието му стига, да не говорим за другото. :))) |
]
Re: Антиприказно
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 17.09.2010 @ 22:16:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Тъжно...не ти отива да си тъжна...
Да, всички героини, всичките ни същности плачат в нас...но може би, само може би, ако спрем да чакаме Принца, а приемем реалния човек, може би тогава ще имаме и парченцето вяра, което ще ни направи цели... |
Re: Антиприказно
от 0805 на 17.09.2010 @ 22:36:57
(Профил | Изпрати бележка) | Ами! На хубав човек всичко му отива. :)))
А сериозно - не в Принца е проблемът (за мен всеки човек е принц по някакъв начин), а във всичките тези приказки, в които продължавам да вярвам, мамка му, а виж, ето това вече не ми отива (на годините). :))
Бъбрива съм днес повече от обичайно. Благодаря ти, Миа2442! |
]
Re: Антиприказно
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.09.2010 @ 22:12:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Такава разкошна поезия заслужава аплодисментите ми! Чуваш ли ги? |
Re: Антиприказно
от 0805 на 17.09.2010 @ 22:37:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Чух ги, Мария. :)) И се притесних, и ти благодаря, от сърце! :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
