ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 785
 ХуЛитери: 2
 Всичко: 787
 Онлайн сега::: pinkmousy 
:: malovo3
 |  И съм ничия, ничия, ничия ...
мъртво зрънце по сивия склон,
празна рамка от срязани снимки,
прекатурен в градината стол,
къси стъпки по твоите стълби,
непотърсен в антрето ти шал,
бледи щрихи от зъзнещо слънце
по изрядно изпънат чаршаф,
аз съм празното място в ръцете ти,
недокосната чашка с кафе,
драскотина по фигурка с лебеди,
очертващи спряло сърце,
аз съм сухото място в лехата,
непотребната купчинка пръст,
разкривени петна по стъклата ти,
и треска от прозоречен кръст.
Ставам тиха, по-тиха от сянка,
от тревичката, смачкана с гняв.
Липсвам страшно. От мене остана
само стъпкан във шумата цвят.
Публикувано от viatarna на 16.09.2010 @ 12:21:09
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 323 четения | оценка няма |
показвания 46263
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Заличаване" | Вход | 13 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.09.2010 @ 17:05:42
(Профил | Изпрати бележка) | тихо имах намерение да се получи... като избледняване, като загубване на плътност,
знаеш ли - има толкова много неща, които не умея да предам с думи... аз съм малка, малка, малка, малка
|
]
]
Re: Заличаване
от mariq-desislava на 17.09.2010 @ 23:51:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз обичам да се разтварям в другия и да усещам неговите чувства и мисли, преди да ги е изразил с думи и знаеш ли - казват, че така усещаш детето си във всеки миг. Понеже нямам база за сравнение аз усещам така Мъжа си. Благодаря ти за споделеното заличаване! |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.09.2010 @ 17:03:21
(Профил | Изпрати бележка) | Говориш ми за нещо много близко и почувствано, да, по странен начин, и все пак - усещането все едно си другия е тънка форма на емпатия и те кара да се чувстваш невероятно; а това с детето също е така, по не при мен беше, не знам как си го усетила и всъщност тук ти пожелавам сбъдване :)
А за другото - виж ми отговорите до Атома, и никога не забравяй да поставяш дистанция между мен и лирическия ми герой ;) |
]
Re: Заличаване
от ATOM на 16.09.2010 @ 12:23:54
(Профил | Изпрати бележка) | друг е въпроса,
че за да можеш да обичаш трябва да си Нищо |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 00:21:45
(Профил | Изпрати бележка) | да, но не нищо-за-другия, а нищо-от-само-себе-си;
има хора, които искат да не си ти, "да си тях", за по-удобно, за по-тихо и кротко... тогава самата обич става на нищо. те просто искат да са с друг вариант на себе си, който да кима любезно насреща. |
]
Re: Заличаване
от ATOM на 18.09.2010 @ 10:58:59
(Профил | Изпрати бележка) | и тях би обичала, ако бе Нищо
и нищо не можеш да обичаш, ако си нещо
тогава ти си точно от тези хора (то други няма) |
]
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.09.2010 @ 16:58:19
(Профил | Изпрати бележка) | Трябва да ти кажа първо нещо, което често другите мислят, но ме е домързявало да се обяснявам - много рядко пиша за себе си, в повечето случаи нещо просто идва и ме обхваща, като емоция или образ, и трябва да го запиша, да му снема "отпечатък"... сигурно има неща и от мен, няма начин; понякога пиша в мъжки род, и т.н.
т.е. - на някои неща не мога да ти отговоря. Това, което казваш е вярно, но е извън фокуса на този стих.
Любовта е и свобода, тя изключва зависимостта и заробването, заробването ти пречи да станеш "нищо" със сигурност, напротив то те прилепя и обвързва, кара те да изпитваш страх, не любов. Заличаването тук е на оковите, които имаш - от самия себе си или от някой друг, на зависимостите, на очакванията - заличаване и постигане на лекота. Може би след това е нищото, но не мога да говоря за неща, които не знам. Затова тук използвам "ничия", което съвсем не е синоним на "нищо", има съществена разлика. Да си ничий означава да си изоставен, сам, но също така и независим, зависи как ще погледнеш..., но не е задължително да си и нищо
Дълго се получи, но ние, Венци, сме субективни същества: колкото читатели - толкова интерпретации и свръхинтерпретации може да има на един текст, особено ако не познават светогледа на пишещия, а се опират на собствения си. Да му мисли авторът, всъщност ;))) |
]
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 10:02:08
(Профил | Изпрати бележка) | малко или много... около всеки има някакви празни места, които му шепнат "липса"
здравей:) |
]
Re: Заличаване
от sineva на 16.09.2010 @ 13:47:28
(Профил | Изпрати бележка) | Стихът ти е много хубав, Ел!
Но душата ти не може да бъде стъпкана...
Защото този цвят, останал ,,в шумаята,, е разцъфнал красиво -
подишай
невероятния му
аромат
и той раните ти
ще превърже
и усмивка
ще разцъфти
на твоите
устни.
Така бих искала аз!
Прегръдка!:) |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 10:04:18
(Профил | Изпрати бележка) | Надявам се да не може да бъде стъпкана, да.
:)
Благодаря за пожеланието:)) |
]
Re: Заличаване
от kasiana на 16.09.2010 @ 14:20:14
(Профил | Изпрати бележка) | Харесах много!!!
Поздрави:))) |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 10:05:24
(Профил | Изпрати бележка) | Ще ме вземеш на твоето корабче, нали,
ако реша да бягам?
;)) |
]
Re: Заличаване
от savana на 16.09.2010 @ 14:29:51
(Профил | Изпрати бележка) http://stanpar.dir.bg | Радвай се мила, на свободата си. Ето аз как съм усетила нещата:
Вече съм ничия.
Като онази ничия земя,
разстлала се между две граници,
обрасла с неотъпкана трева.
Никой няма нужда от мене.
На никого нищо не дължа.
Сърцето ми припърхва
като бяла врана,
усетила най-после свобода.
Дано по-дълго ме държи в плен
това чудесно чувство за безтегловност.
Дано никой не се сети за мен
и не предяви права за собственост.
|
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 10:08:53
(Профил | Изпрати бележка) | "Дано никой не се сети за мен
и не предяви права за собственост."
:)
Чистата любов не предявява претенции за собственост, тя е свобода.
Така е. |
]
Re: Заличаване
от theheart_ofthefire на 16.09.2010 @ 14:34:59
(Профил | Изпрати бележка) | | беше ми много , много приятно тук ! |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 10:11:16
(Профил | Изпрати бележка) | предлагам и чай,
пооправих прекатурените столове, само трябва да разбера къде ми се е дянала покривката и останаха ли ми здрави чаши
;)) |
]
Re: Заличаване
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 16.09.2010 @ 15:10:17
(Профил | Изпрати бележка) | http://www.youtube.com/watch?v=LykwuuROlVs&feature=more_related
Не знам защо, но това ми се стори подходяща илюстрация за красивия ти и тъжен стих...И поздрав за теб, също!:) |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 10:14:18
(Профил | Изпрати бележка) | Много красива песен, Влад...
Благодаря ти:) |
]
Re: Заличаване
от Musketar на 16.09.2010 @ 17:32:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Ехей! Много ми легна това на сърце, Елси! Прекатурения стол - особено и... хайде да не изреждам - цялото. |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 10:20:17
(Профил | Изпрати бележка) | Ехей, ще ревнувам, искам и аз критикуване ...
;)))
(Благодаря ти :) |
]
Re: Заличаване
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.09.2010 @ 06:15:59
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Липсвам страшно...
__________
С прекатурения стол и с недокоснатата чаша кафе -
направо ме извади от равновесие рано-рано. Силно е усещането за липса, страшно - както казваш.
Последното изречение има нужда от промяна: стъпкано след смачкано - не върви някак си, на мен лично ми дразни и разваля общото впечатление, а и римата се изплъзва.
Поздрав! |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.09.2010 @ 10:24:02
(Профил | Изпрати бележка) | Същото ме подразни и мен, но тогава така и не намерих заместител... Все още не съм.
Сега го оправих на "само вехнещ под шумата цвят", с опит и да запазя някак усещането... И с очакване да намеря подходящи думички :)
----
Благодаря ти,
а също и за това, че допринасяш са ... онази там идея :) |
]
Re: Заличаване
от azzurro на 17.09.2010 @ 13:47:59
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво си го казала ....бледи щрихи от зъзнещо слънце
по изрядно изпънат чаршаф, ... Надявам се след прекрасния стих да не е останало стъпкан във шумата цвят. Поздрав!!!! |
Re: Заличаване
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.09.2010 @ 11:13:35
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти:)
(Да си стъпкан в шумата е само състояние, и за щастие - обратимо;) |
]
Re: Заличаване
от nellnokia на 26.01.2011 @ 12:51:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Красива самота... и болка... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
