автор: GoranMalevski

/ по Инна Заславская /

Колко е топло сега, а е преход към зимата...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...

Пиша с дим от цигарата... Чуруликат ми самолети...
Светулчина нежност в небето ми спомнят отново...
Петият годишен сезон ми подрежда куплетите...
Думите нявга не стигат... Как да играя любов?!

Ту обожавам успеха, ту ме охлажда безсилие,
ту потичат с дъждинки необясними сълзи...
Мога да почна и приказки за нещо си било...
Мога и с дъх да те стопля... а навън студ пълзи...

Топлото нейде отиде... Светът сомнамбулен излиза...
Една звездица по морза нещо някому пее...
Петият годишен сезон - той в календари не влиза!
Петият годишен сезон - той в сърцето живее!