автор: _katerina_

За Дивали в Индия се подготвят месец преди празника.
Нали хубавите традиции са нещо много светло и искрящо.Те са път към личното усъвършенстване на човека.Сближават хората,карат ги да обменят опит,стимулират добрите прояви и доминират положителните емоции и чуства.
Децата пък се учат и черпят от опита и зрелостта на възрастните.Със спазването на ритуалите се градят моралните ценности върху религиозните и духовните, идващи от дълбока древност.Така човека и природата са в унисон.
Радхи често ходеше на пазар с децата.Трябваше да се купят много подаръци за празника и малчуганите много се забавляваха.Трябваше да изберат и нещо специално за дома.
Дивали е празник на здравето и благоденствието и според вярванията да купиш нещо за дома е добър знак и носи късмет.Всеки ден по малко украсяваха къщата.Отпред, на верандата ,имаше много саксии с висящи тулси.Окичиха ги със специални чунри и всяка вечер поставяха под тях и палеха дия.
Капитан Ейвъри започна често да посещава дома на Махараджата, по различни административни и политически въпроси.Винаги беше с други английски офицери и намираше начин да се откъсне за кратко от групата и да види Махарани.Противно на индийските традиции докосваше нежно ръцете и, погалваше мило лицето и или просто се наслаждаваше на присъствието и.
Радхи, от своя страна, се отдръпваше-нали беше забранен такъв допир.Но в същото време душата и разума и водеха битка след битка.
Така имаше нужда от приятелско внимание, от нежно и ефирно докосване ,като полъха на южняка.Сраст бушуваше в гърдите и и беше готова да изригне като вулкан.
В първия ден от "фестивала на светлината" всички в дома на Махараджа Анил ,станаха рано.Изкъпаха се,направиха си баня с благовонни масла и облякоха най-новите си дрехи.Радхи облече жълто чоли, синя дълга права пола,която подчертаваше стройната и фигура на нимфа.Наметна червено сари,украсено със златни нишки , през лявото си рамо , а дясното остави открито.Разкриваше се копринената и кожа,като лунна светлина.
Надипли прилежно плата на гърба си и дрехата вече излъчваше ефирност и грациозност.Сложи си много златни гривни на двете ръце.На глезените закачи сребърни верижки със звънчета, а на вторите пръсти на краката постави по един сребърен пръстен.Подчерта бинди-то с червена боя , а с помощта на малко каджал очерта красивите си синьо-зелени очи.Кобалтовите си коси украси с пъстри гребенчета.На тази хубост може да завиди всяка богиня.
Дамини , заедно с децата, украсяваха къщата с множество свещи,след това излязоха навън да оградят пътя около дома с кръгли лампи.
После наредиха трапезата с изобилните лакомства.
Денят бе топъл и лек приятен ветрец галеше и разрошваше косите на малките палавници.
Листата и клоните на дърветата се полюшваха като в такта на любовен танц.Езерото в градината бе обагрено и постлано от перлен килим от бели и розови лотоси.
Вече пристигаха първите гости на празника.Всички си разменяха подаръци и си прощаваха лошите неща, причинили си един на друг през годината.
Навсякъде се носеше смях,веселие, песни и танци.
Когато слънцето вече залязваше на хоризонта, в оранжево-червените му отблясъци пристигнаха полковник Никълъс Кид,капитан Джипсън , капитан Ейвъри и още няколко английски офицери.
Беше достатъчно само да срещнат погледи Радхи и Джон , и времето спираше.Един кратък миг ,в техните очи траеше цяла вечност.Капитана изгуби контрол като видя Махарани.Сякаш Лакшми слезе от небето в ореол от светлини.
-Намасте Махарани-поклони се той.-Много сте красива тази вечер!Слънцето е напуснало своята колесница и е слязло на Земята!Луната ще Ви завиди-довърши закачливо.
Индийката също се поклони и поздрави.Вече трепереше от вълнение, но се стараеше да го прикрива.
Навсякъде беше пълно с хора, влизаха и излизаха.Звънки песни се носеха из въздуха, а пламенните танци тепърва започваха.Благовония на масла и аромати опияняваха пространството.
Радхи излезе навън да си поеме глътка въздух и да избегне напрегнатите срещи с Ейвъри.Седна на една пейка в градината и затвори очи.Искаше за малко да се наслади на усамотението си, но в този миг някой я хвана за ръката.Погледна и видя Капитана .Той и правеше знак да запази мълчание и я поведе между дърветата.Махарани като че не осъзнаваше какво се случва.Не се противеше, а бавно го следваше.
Джон Ейвъри я заведе в една малка постройка накрая на градината.
Влязоха вътре и залости вратата.Едва тогава Радхи се възпротиви-
-Но какво правите Капитан Ейвъри?!Полудяхте ли ?
Но той не чуваше какво му казва индийката, беше като омагьосан.Започна да я гали и страстно да я целува
-Обичам те Радхи,безумно те обичам.Така искам да те нацелувам...
Не я оставяше дъх да си поеме.
Махарани отначало се съпротивляваше, но след бурните целувки жадната и душа напълно му се отдаде.Сок от наслада заля цялото и тяло и то тръпнеше под неспирните ласки на англичанина.Извиваше се като струна на древна вина, на която той свиреше най-прекрасната песен на тоя свят-любовта.
Джон покриваше с кадифени целувки всеки сантиметър от седефената и кожа и нозете и на кошута.Галеше твърдата и, от възбуда кестенова гръд и я караше да потръпва цялата.Лавата изригваше неспирно и у двамата и те искаха и още, и още.Чуство на екстаз ги опияняваше и замъгляваше съзнанието им.
В един миг разума проговори в Радхи , тя се отдръпна, оправи си облеклото набързо и избяга.Качи се в стаята си и заключи вратата.Дишаше като галопиращ кон, а сърцето и сякаш щеше да се пръсне.Сънуваше ли или вече беше извършила смъртен грях...