автор: secret_rose

Като нежен романс... затрептял в порцеланови устни...
Като кремав воал, над къдрица сребристи дантели
моят спомен за теб прошумя, и безмълвно препусна
след катуна на мислите, есенно в мен оцелели.

А на прага е зима, и все нашата песен напява...
в аромата на чая ми.. в малката фина кутийка
под капака на дните, където след тебе оставам
подредена до свещите, вазата, двете чинийки

и сърцата от бял шоколад, разтопени в портретче
до разлято флаконче есенция българска роза.
Все така те посрещам, с години, години обречен,
все така те изпращам. И пазя. И нося, и нося...

А се трупа студа... победил двете ноти надежда.
(по пианото липсват не само мечти - и клавиши).
И в ажурния шал на света ми, където поглеждаш...
зад перденцето скрит, само тъжните рими се пишат.


С посвещение, с любов