автор: Rainstorm

Сърцето си, от загуби белязано,
сега от удар пазиш и от влага.
Самотно да будува е наказано.
В кутийка кадифена вечер ляга.

Далече от очите на зяпачите,
поискали праха уж да избършат.
Събраната умора под клепачите
не вижда пристан, лодката да върже.

И тъй редиш гердана на годините,
в самотен плен на мигове отминали,
стаен зад паравана на обидата...
Ключенце за кутийката ти има ли?


2.07.2010г