автор: chocolate

Любов ли?!
Някога я имах.
И с него... И с други...
Отмина...
Не питай каква бе причината...
И каква е причината да съм тук – не питай -
не съм сигурна.
... С теб - бих опитала -
напук на всяка разумност и здравомислие.
Усещането, че е в мен, неповторимо е -
бих дала всичко, дори и за миг близост.
Бих дала всичко за да ме докосва, дори едва доловимо,
но да е истинска...

Някога, с него, беше различно.
Някога той беше различен;
приличаше на теб, такъв – какъвто си.
Някога и той обичаше в мен едно друго момиче.
Някога това значеше нещо. И беше красиво....
Сега си само ти, засега – единствен.
И ти ли мислиш, че на света има безброй жени?!
Той, някога, така сгреши -
ще го сториш ли и ти?
Размини се и с мен тогава, леко встрани.
Каквото било – било и отминало -
не ни било писано;
ако си прав – на никого няма да липсва.
Може би съдбата ще се смили -
и над двама ни - да прости.
Може би някога ще успееш да забравиш името ми.
Спри – преди да си размислил -
животът ми е пълен с такива.
Предпочитам любов с много вини,
отколкото да е стерилно чисто, но тръпката - да липсва.
Мога да ти дам това, което искаш,
имам безброй оправдания и причини,
но ти ще можеш ли на последствията да устоиш?!
Няма ли да ти тежат истините,
които скоро след това ще откриеш?!
Откажи се. Не съм за теб лъжица.
Ще ме имаш, но за цял живот ще се осакатиш.
Избери – или да е завинаги – или да имаш избор!
Дилемата виси над теб като Дамоклев меч
и времето ти – изтича...

____________________________