Копая дупка
до сърцето на земята
с ръце-окървавени дрипи.
Погребвам тук
щастливи маски.
Какво разочарование
за всички,
които искат
да ме виждат с тях.
Безщастника
събужда гузни съвести.
А мъката-
върху лицето
задава неудобните въпроси.
Завесата
на бляскавата сцена
пропада с трясък
и се озъбват
грозните кулиси,
където дебне
истината...
Примамливи са
овациите на маскарада
прикрил страдалческия стон.
Усмивки да раздава
и поклон.
Копая и погребвам.
Без угризение.
Най-веселото
погребение.