автор: vicont

Как светло е във детските очи,
като вода от извор – ненапита.
И щастието вижте ... то струи,
не може куп неща, но ще опита.

Как тъжно е детето щом реве,
с нацупени устенца, с длани свити.
И ето, че светът ще разбере,
за детските сълзи, в очите скрити.

Как весело е в детската игра!
Светът е като приказка в която,
доброто побеждава и смъртта,
а истинската обич- чисто злато.

Как страшно е само дете в нощта,
без майчината топлина и ласка,
да броди беззащитно по света,
светът да не е юга, а Аляска!...

Как светло е във детските очи,
когато са безгрижни, пълни с вяра.
Пораснат ли, едва ще им личи,
удавени в човешката поквара.