автор: atima_viva

Ще продължавам да те търся
докато есента се пали,
докато сплита хладни пръсти
край вечерните залезни пожари.
Не ми достига цяла вечност
да имам юлската магия,
но вярвам, че ще продължавам
с очи от слънцето да пия.
Високо..Всичко е високо.
Тревата тича напосоки.
Намирам сили да потъна
из гънките зелени и широки.
В гласа на тънката цигулка
да стана струна и поличба.
Когато лятото заспива
да чакам будна е лирично.
Ще чакам...още да те има.
Светулчен възухът се рони.
След тебе ябълкова рима
изстива в съмналите клони.