автор: Veida

Очите ти са тъмен шоколад,
поръсени с канела от небето,
помитат те като разпенен водопад...
Ще отпия и ще потъна в небитието.
Окъпан си в свещената река Йордан,
докоснат си от богове и земни сили,
за теб при дяволите ще издигна храм,
и в него ще ликуват херувими белокрили.

Солен си и обливаш на талази,
прегръщаш и... разбиваш кораби,
тогава аз ще съм онази,
сирената, рисуваща океани морави.

Разкъсвам кожата си и ти я пришивам -
давам ти най - ценния трофей,
целуни ме нежно и заспивам...
Сънувам друга Евридика, а теб - все същия Орфей!