автор: kamik

Сега ще трябва да ме пуснеш, защото не научих нищо
от настоящето, в което не мога да осъмна цяла.
Отивам да събирам сили от незапомнено предишно.
Зад мен не е утъпкан пътят, защото съм го прелетяла.

Така съм бързала да стигна до къща „ с две липи пред нея,”
че съм пропуснала години, в които да расте сърцето.
Сега ще трябва да се връщам и много бавно да живея –
за да запомня всичко свидно, преди да си откъсна цвете.

Назад, където теб те няма, но има прошка, има ласка.
Към милостивото ми детство, в което не удавих коте.
/Тогава баба ме похвали, а всъщност Господ ръкопляска,
че съм нагазила грамотно във локвичката на живота./

Назад небето е невинно преди подвеждащото синьо.
/По- късно слиза във очите и погледът ми е виновен./

Понеже ще пътувам бавно, със сигурност ще ме задминеш.
И затова е по-разумно да не се впускаш да ме гониш.