автор: pureblack

Ракията... три глътки за прощаване.
Добавен фас от няколко минути.

Вечерята- съвсем по нашенски-
невероятен боб и няколко салати.

Щурците пеят и не искат да ме слушат.
Една Луна си свети там на някъде.
Асфалта ми се хвали пак със дупките,
а лятото предсмъртно не мирясва.

Душата ми отхвърли пак декорите,
издигнати от днешния остатък.
Не мога да говоря за Живота,
при светлина- изкуствена, угасваща.

А искам да привържа нишка сребърна,
от теб към мен- и с радостни сълзи... да плача.
Една любов- изпусната от времето,
и границите на закона да прекрача...