автор: wingstofly

Небето залюлява земята
в прегръдката на стар любовник,
целува за довиждане миглите й, поели на юг,
издъждява нещо успокояващо в ухото й,
разстиля от тихата нежност мъгли,
гали ветровито гръбнака й,
пие вино от гроздовете на гръдта й,
спуска се към пищните й долини,
вдишва аромата на сено между краката й,
превръща се в тъмен облак от влагата й,
рухва бясно в неудържим порой,
люби я страстно, докато й почервенеят листата,
после се излежават в лазура на задоволството,
пушат и със слънцето на върха на цигарите
запалват огньовете на есенните сеитби.