автор: vasillazarov

Потъва дискът огнен в розова постеля
към спалнята, там във безкрая, откъдето
прокарва сребърна, блестяща пътека
до моето усмихнато лице в морето.

Безспирно обладавана от дух капризен
поисках тази синя роза да не е самотна.
- Впусни се в мен на воля, аз съм твоя пристан,
криле и плач, а твоята любов е моя.

В надеждите ми лъчезарно риби порят,
разнасят гласове, подобно тихи ласки
и кончета летят с метални гриви горе,
а в дъното се милват таралежи морски.

Небе, море, със моята душа се слейте,
от бързия ми ход тя вечно изостава,
но нека блика радост, от сърце се смейте,
със всичко тази вечер аз ще ви дарявам.