Едно малко момиченце в рокля на точки
с тебеширени устни
разсмя тротоара
и, подгонило слънцето по сънливите плочки,
неусетно пристигна на една шумна гара.
От опушен вагон, сред безброй непознати,
слезе онзи вълшебник -
с бомбето от лято,
и видя, че усмивка във рокля на точки
е дошла да посрещне днес вълшебството точно.
Той я вдигна към слънцето и бомбето от лято
се катурна назад, а пък тя,
вече сляпа,
пак позна по очите му колко вълшебства
е донесъл за нея от своето детство.
И, забравили хората под бомбето от лято,
те се смееха весело
на това, че когато
тротоарът я викаше с тебеширени устни,
тя отказа вълшебника свой да изпусне.
Така малко момиченце в рокля на точки,
украсило с усмивка преди миг тротоара,
се превърна в любов.
А пък сивите плочки
и до днес не разбраха как се стига до гара...