автор: daik

Камбаната квартала огласи.
Започва службата вечерна.
Една жена във черно
оставените свещички гаси.
Не бързай с моята!
Не е за мен!
Аз не изплаквам болката
от вчерашният ден.
Далече от детето си
от майка си ,от любовта,
една жена
прикрива болката в ръцете си
и пише ми неплачещи писма
За туй те моля:
нека да гори свеща.
В живота ни от търсене безумен
аз в добротата и се вричам
За мене е звезда във храма тъмен
с която във сърцето на светеца коленича!