автор: atima_viva

Тече на вади гъста жега.
Липите прецъфтяват. И са тежки.
Самият дявол е заплетен
в разпятие по клоните горещо.
Червено. Слънцето подскача
с пети по дъното небесно,
щом пари – тънък е бръснача
над жито и букет от песни.
Една червена чучулига
стопява сянката на бора.
Гърбът го стяга. Керемида
начупи пладнето на двора.
Към край липОв, горещ и жаден
небето се зарони на тичинки.
Набъбва въздухът. Ухае
на юни и усмихнати трапчинки.