автор: esme

Лудостта му ме вдъхновява
тихо
на пристъпи,
необратимо
се влива в интимност
достатъчна,
за да се случи
отново моментът
с излишните думи,
насилен от нежност
и без перспектива
да мисля за гняв
и за болка
в дните,
които на тъмно ще бяга,
обещах му да чакам
все по-търпелива
парчетата разум,
когато се върнат
да пазя
и да го зачевам
наново
отвъд
лудостта му.