автор: purko59

Вече не се издържа.
Отвсякъде облаци. Вятър. Няма нищо по мярка. Жегите – адови врящи казани. Мразовете – арктически ледени блокове. Досущ като в България. Някои смятат, че е така през последните двадесет години, други за последните шейсет и шест, трети от Освобождението, четвърти още от Христа. Философи, политици, медиари – цъкат като стари стенни часовници и се мъчат да отброят часовете на историята. Пфу! Сволач! А истината е кратка и ясна: Гладни сме! Поругани сме! Използвани и захвърлени! А Октоподите ни смучат и крещят: „Дръжте октоподите!”, Наглите викат:”Дръжте наглите!”, Дупетата викат:”Дръжте дупетата!” И ние държим. По френски образец почти – „Кралят е мъртъв! Да живее кралят!”