 |  В ден като този, неемпатичен,
полза от своите истини нямам.
Всяко присъствие бавно събличам.
Оставам със себе си. Гол и измамен.
Измамен от форми, заченати вчера,
явили мига си, но още тежащи...
Измерих мига им. И „вчера” измерих.
Две кройки за личен модел от нещастие.
Ще бягам от всяка съмнителна мода,
която е майка на чужди матрици.
Аз съм самотен баща, но безплоден,
с мъртва от няколко „вчера” амбиция.
Отглеждам си утро във стар инкубатор
и хоризонта безвкусно подреждам.
Така е отделна от всичко в земята,
но също от мен - дъщеря ми, Надеждата.
Публикувано от aurora на 30.08.2010 @ 13:54:11
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "ретро" | Вход | 7 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: ретро
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 30.08.2010 @ 14:10:43
(Профил | Изпрати бележка) | С удоволствие прочетох!
Много добър стих!
Поздрави! |
]
Re: ретро
от mariq-desislava на 30.08.2010 @ 15:21:30
(Профил | Изпрати бележка) | | много изстрадан текст, много |
]
Re: ретро
от mariq-desislava на 30.08.2010 @ 18:50:10
(Профил | Изпрати бележка) | знам си аз, че само на мен с пренебрежение отговаряш...
благодаря ти, че си искрен |
]
Re: ретро
от ATOM на 30.08.2010 @ 19:35:05
(Профил | Изпрати бележка) | Мимси,
това беше пренебрежение към мене си
поздравленията и споделените адмирации (не, че ги има много)
са един добър тон наоколо просто, няма какво толкова да прибавят към нечие его
но страданието е онова, което ни изчиства и разширява
и от една страна, твоят коментар би могъл да ми се лепне върху надменността,
от друго ме изобличава, че се отъждествявам с прекалено много неща, за да ре разскимтявам после в стихове
и от трета, пък, горе-долу, все подобни интензивности споделям
не много повече, не много по-малко
и всичко това се съдържаше в моя отговор
като въобще не предположих, че може да го приемеш по доста по-друг начин, а само по-несъдържателно
често изглежда така, поради някои мои специфичности,
но аз не пренебрегвам никого
а защо пък и точно теб
радвам се, като ми гостуваш
имапе ли нужда обаче да го изговарям сега всичкото това |
]
Re: ретро
от elsion (negesta@gmail.com) на 30.08.2010 @ 17:21:36
(Профил | Изпрати бележка) | .... полза от своите истини нямам ....
----
ей като стане така ;/
и никакво универсално утешение ? :)
|
Re: ретро
от ATOM на 30.08.2010 @ 18:15:09
(Профил | Изпрати бележка) | Гледаш само от едната страна,
погледни и от другата. :)
Ако съм осъзнал липсата на полза от Своите истини,
това вече само по себе си е стъпка към универсалното. |
]
]
Re: ретро
от ATOM на 30.08.2010 @ 18:41:59
(Профил | Изпрати бележка) | О, няма причина да не си спокойна за мен,
едно атомче, колкото самичко, толкова съизграждащо целостта на вселената
и колкото и да променя всичко друго, това е все така
и все... |
]
Re: ретро
от vilvar (vilvar@abv.bg) на 30.08.2010 @ 21:41:07
(Профил | Изпрати бележка) | знам по мен ще политнат камъни,
но аз ще го кажа,
и щерка ти, нека и тя да остане безплодна... |
Re: ретро
от ATOM на 30.08.2010 @ 22:50:54
(Профил | Изпрати бележка) | ааа, тук са нужни допълнителни уточнявания
от щерка до щерка има голяма разлика
все пак, сложил съм и гояма буква,
което значи, че тя не е точно моя щерка, но е възможно чрез мен да се изяви
|
]
Re: ретро
от vilvar (vilvar@abv.bg) на 30.08.2010 @ 23:12:31
(Профил | Изпрати бележка) | ох, отдъхнах...
все пак допусках, че не става дума за буквални същества
та...
възможност такава преобладава при изява по кройки
за непроявеното мойта дума си беше |
]
Re: ретро
от ATOM на 31.08.2010 @ 07:52:31
(Профил | Изпрати бележка) | дъщеря ми и да се казва Надежда, не бих я членувал
става въпрос за произходът и
тя във всеки случай не би била първовъзникнала в мен (макар да липсва осъзнаване на факта),
но въпросът е за кое възникване оставям място в себе си |
]
Re: ретро
от vilvar (vilvar@abv.bg) на 31.08.2010 @ 08:35:20
(Профил | Изпрати бележка) | така е, въпросът си е риторичен, далеч съм от мисълта аз да отговоря на него
предложих дано не е онова, което да породи очаквания, те - желания за притежание,
те пък гняв и отчаяние и така...брънки, стебла, плодове...
но...в кое себе? |
]
Re: ретро
от ATOM на 31.08.2010 @ 12:23:17
(Профил | Изпрати бележка) | и този въпрос е риторичен
защото едното обзема
а място отваря само отдръпващото се, нали |
]
Re: ретро
от wingstofly на 31.08.2010 @ 06:52:09
(Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | | Атом, аз съм си един проклет оптимист по душа, като изключим надеждите. Твърдо вярвам в поговорката: Надяват се само глупаците. С това не искам да кажа, че си глупак, а че си написал един як стих, в един неемпатичен ден, ама те не са всичките такива, нали?:) Поздрави, Ивет |
Re: ретро
от ATOM на 31.08.2010 @ 08:00:05
(Профил | Изпрати бележка) | Кои са те всичките?
Минали и бъдещи мигове си проправят пътя си към нас само по отношение на психичните ни обърквания, когато се отъждествяваме с нещо различно от действителността.
А действителността е само и единствено настоящето. Проблемът, разбира се, е че и нашето настояще не е истинско, защото го пречупваме презвсичко онова, което сме натрупали в себе си и което, всъщност, опрделяме за "себе си". И именно всичко това е залегнало в голяма степен в този стих.
В думата "надежда" биха могли да битуват повече значения от това, което ти визираш. |
]
]
Re: ретро
от ATOM на 31.08.2010 @ 18:59:38
(Профил | Изпрати бележка) | Напоследък някак дните ми могат да бъдат само дни,
без каквито и да е епитети.
Но нека твоите са приятни, отворени и светли! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 462
ХуЛитери: 5
Всичко: 467
Онлайн сега:
