автор: Mia2442

Малко е особен този текст. Но така става понякога с текстовете – витаят в пространството и чакат някой да ги запише. Случи се да съм аз.

        ...Толкова дълго те търсих - както грънчарят търси подходящата глина или скулптурът – своя камък. И сега, когато те намерих, аз започвам нежно да те моделирам, да отвземам по малко от теб и по малко да привнасям – поглед, усмивка, реплика, дъх на лято и на невъзможност. Вая те така, както се вае шедьовър – фино, с тъга и любов.
        И не използвам женски хитрости и капани – баналностите ме отегчават, а предсказуемите развития ще подценят и двама ни. И не те оставям да се почувстваш Ловец, а аз да съм твоята награда. Защото – хищница съм аз – и ти ще си моята награда, моята черешка на тортата . Защото – сводница съм аз – между теб и твоите желания.
        И аз ще ти давам всичко, което ти е нужно, ще те измамвам, като ти доставям наслада и възбуждам болезнените ти въжделения, които сама съм създала. И аз ще те мамя всеки божи ден, всяка безценна секунда от твоя живот. И колко сладка ще е тази измама, изсмукваща твоята същност. И ти ще знаеш цвета на мастилото, с което ще подпишем нашия договор. А аз ще те дебна, ще дебна всяка твоя слабост и ще я превръщам в зависимост. Ще те обсебвам бавно, невинно и греховно, клетка по клетка, но всеки ден...
        И колкото повече ме притежаваш, толкова повече ще натрупваш от своята отчуждена същност. И колкото повече ме имаш, толкова повече нямаш.
        А когато завърша моето творение, ще седна в подножието на статуята и ще й се полюбувам, може дори да заплача, но после - после ще ми стане скучно.
        Бой се от скуката, Ловецо! Тя е твоето наказание, но и твоето спасение. Не позволявай да ми стане скучно – променяй се! Променяй се бавно или бързо, много или малко, изненадвай ме, провокирай ме, не се оставяй да бъдеш завършен. Или съвършен.
        Бих могла да ти покажа как да ме събличаш с думи, да ме обелваш като лук – люспа след люспа, и когато стигнеш до душата ми – ако не си много изплашен – да влезеш там. И да останеш...
        Но няма да го направя. Защото тогава ще стана зависима от теб. Ако можеш, открий го сам - и тогава, може би, аз ще бъда глината в твоите ръце...
        Вече много ти казах...Повече, отколкото е присъщо на моята хищническа същност.
        Продължавам да те вая...
        Но ти не спирай да се променяш, Ловецо!
        Защото – сводница съм аз – между теб и твоите желания.
        И скитница, и блудница съм.
        Но, може би, бих искала да бъда глината в твоите ръце...