автор: vicont

Климатика тихо жужеше, но този иначе досаден шум не притесняваше полуголия мъж, излегнал се на огромната спалня. По атлетичното тяло с бронзов загар, пропълзя нежелана тръпка хлад, премина по краката и гръбначния стълб и заседна зад тила.
Не искаше да става, залежа се, макар всеки ръб на чаршафа да убиваше. Опита се да намести възглавницата - не се получи, завъртя се неспокойно в леглото и накрая с досада се изправи. Погледна часовника - стрелките показваха едва един след полунощ! Какво значение имаше времето в тази пъклена вечер. Въздъхна, обу си пантофите и се запъти към кухнята. Бегло си спомняше, че в хладилника трябва да има кутия Туборг. Кой знае откога седеше там, но щеше да свърши работа. Откри я между стар салам и сирене „Камембер”. Отпи жадно. Горчивата напитка го накара да се намръщи. Насили се и отпи още веднъж, та този път ледената течност се намести. Провлачи крака до спалнята, дълго намества възглавницата и накрая положи мощи в полуседнало състояние. Телефонът тихо звънна.
- Ей, мачо - прозвуча в слушалката познат глас - чие сърце разбиваш тази вечер?
Мони замръзна със слушалката в ръка. Не можеше да бъде. След толкова години и така неочаквано. Това не беше на добро. Сърцето му се сви, но с присъщото за него хладнокръвие бързо взе контрол над вълнението си и на пръв поглед без видимо усилие овладя гласа си.
- Виж ти, да нямаш кристална сфера, в която да се отразява какво правя вечер в собственото си легло? Отесняха ли ти Съединените щати или те е яд, че Клинтън ти изневери с Моника?
- Нямам сфера, но познавам апетита ти - думите бяха последвани от гърлен смях и познат звук от разливане на течност.- Обърках ли ти представите за реалност? - продължаваше да се смее тя, явно доволна от изненадата.
- Дааа! И аз те познавам, Нора. Не спиш по това време! Вярно е и ти си сова като мен, но по гласа ти разбирам кога кръвта ти кипи от градусите на напитката. А и това неочаквано обаждане! Колко време мина от последния ни разговор? Пет или седем години?
- Честно казано, все едно! Пристигнах вчера. Но ако си сам, мога да прескоча да допием бутилката заедно. А, че си сам ти личи... иначе нямаше да вдигнеш телефона.
Мони задържа дъха си при мисълта за своята неочаквана събеседничка. Споменът за нея бе толкова жив, все едно се бяха разделили вчера, а не преди почти 10 години. Този спомен го изгаряше непоносимо всеки път, когато допуснеше до съзнанието си мисълта за онова време. След всичко, което се случи, тя искаше отново да бъдат заедно - насаме! Интуитивно усещаше, че това нямаше да доведе до нищо хубаво, цялото му същество застана нащрек... дори съзнанието му се противеше, а се чу с изненада да казва:
- А, аз си мислех, че вече си тук пред вратата?- и в мигът в който се чу да изрича тази фраза, разбра, че прави фатална грешка, но беше късно. От другата страна, Нора затвори слушалката на мига. Изведнъж натрапчивият звук на кондиционера проглуши тишината. През щорите дразнещо блястяха и мигаха неоните на нощния бар отсреща. Тънка струйка студена пот се плъзна по тила му и го накара да настръхне. Защо го направи? Толкова ли силно бе желанието му да я види отново, че я покани ? Или? Все още да е влюбен в нея? Не и след всичко, което се случи. Няма начин! Господи, каква бъркотия! Трябваше непременно да се научи да казва „Не”, да се научи да се контролира, щом стане въпрос за красива жена. Хвана го яд за слабостта му! Дали пък не беше просто любопитство, а и трябваше да избере неутрално място, където не са сами.
Към общия вбесяващ шум на тишината се включи и стенният часовник, който всяка минута с кънтящо изщракване оповестяваше още един изгубен миг от живота, пропилян с лекота, без следа и без полза. Грабна слушалката да позвъни, за да смени мястото на срещата, после бавно я остави. Не знаеше откъде му се обажда!
Мони отпи дълга глътка от студената бира, захвърли празната кутийка в кошчето и пооправи леглото си. Между хола и спалнята нямаше преграда и суетата надделя. Обичаше порядъка и красивите неща и държеше на подредбата на своя мъничък свят. На Нора щеше да и отнеме повече от час преди да пристигне. Не знаеше къде е, но за пословичната и суета знаеше доста. Нямаше да тръгне неглиже. Това му даваше известно предимство, за да постави мислите си в порядък и да се приготви за срещата. Тягостно чувство обаче се загнезди в душата му. Вместо радостта от нейното завръщане, нещо смътно, тревожно и силно гнетеше духа му. На бюрото лаптопа найстойчиво присвяткаше и Мони реши да прегледа съобщенията си. И без това нямаше какво друго да прави до пристигането на Нора. Седна на стола и започна да чете автоматично без да задържа съдържанието на писмата в съзнанието си. Спомените нахлуха изведнъж в полумрачната стая и призраците на отминалите драматични събития оживяха неочаквано и неканени.
***
Зимата едва беше отминала и пролетта се манифестираше влажна и неуютна с неспирните си дъждове и безкрайната киша. Трафика ставаше все по-интензивен и шофирането се превръщаше в истинско мъчение, безкрайни минути чакане и куп потрошени нерви. Никой не можеше да прогнозира за колко време може да се стигне от точка А до точка Б. Мони шофираше внимателно, избягвайки на косъм по-напористите водачи на автомобили, без да обръща внимание на цветущите изрази и завистта изписани на гневните им лица заради неудобството, което им причиняваше огромния му джип. Днес откриваше новото си заведение и бързаше да се запознае с персонала и управителката, която не беше виждал досега. Довери се изцяло на Радослав - негов приятел от детинство, който ръководеше повечето неща по вътрешния дизайн и подбора на персонала. Мони имаше важни дела в Брюксел и отсъствието му трая почти през целия период на строежа на обекта. Радо му звънеше всеки ден и не можеше да се нахвали с новата управителка и нейната упоритост и сръчност. С познаването на материята и безкрайните и връзки, решили не една дилема по проекта. Нажежен до бяло, интересът на Мони можеше да се задоволи само по един единствен начин - жив контакт и сам да се увери в суперлативите за новата си управителка. Но Радо, умишлено или не, бе пропуснал важна подробност, която се оказа съдбоносна на срещата между Мони и управителката. Когато застана очи в очи с нея, почувства как по гърба му полазват тръпки и цялото му същество олеква. Можеше да се закълне, че за миг е бил в състояние на левитация. Дори блестящият му речник остана недостъпен и ням. Искаше да и каже нещо, но не можеше да откъсне очи от великолепието и пищните форми на жената, която стоеше пред него. От устните и очертани в съвършенството на четката на гениален художник и сънувани в най-мокрите му сънища. От овала на раменете и огромните зелени очи,(.) от водопада на косите и пуснати на воля, с изящни кичури - тежки и блестящи и навярно по нежни от допира на коприна. От бедрата, от изящния глезен и малките и стъпала, обути в обувки, които бледнееха пред свежеста на красивата и кожа. Мони изглеждаше навярно много глупаво, дори забрави да и целуне ръка, жест обичаен за него към дамите, когато се чу да казва неочаквано:
- Радо... защо не ми каза колко е красива?
- Ами, защото може би е по- умна, отколкото красива! - отвърна с усмивка Радослав, прекъсвайки неловкия миг за своя приятел.
Тя свенливо се усмихна и се насочи към офиса. Двамата мъже я последваха. Мони беше като хипнотизиран. Реакцията му не остана незабелязана от Радослав.Тя предизвика тънка усмивка под грижливо поддържаните мустачки на хитрия помощник.
Дните се нижеха като филмова лента, а заведението стана хит! Успехът се дължеше на находчивоста на Мони и невероятните организационни умения на Нора - така се казваше управителката на комплекса. Между тях се зараждаше здраво и вълнуващо приятелство. Прекарваха все повече и повече време заедно. Намираха си всякакви поводи да бъдат близо един до друг и да прекарват времето си увлечени в планове за нови проекти. Мони скоро я натовари да отговаря за всичките му заведения и често пътуваха в страната… Безспорно, той си беше привлекателен мъж и представителките на нежния пол се предаваха безславно и без съпротива на изисканото му ухажване. Верен на навиците си, продължаваше да води бохемски живот и завоеванията му нямаха край. Безчет бяха любовниците с които прекарваше вечерите си. Нора се оказа омъжена и се грижеше за двете си деца. Не можеше да запълни празнотата в леглото му, но дори и лаиците виждаха как я дразнеха завоеванията на нейния бизнес партнъор. Никой не беше виждал съпруга и до този момент, докато един ден баща и не дойде при Мони в офиса.Човекът изглеждаше достойно – висок с благородни, волеви черти и спокойно излъчване:
- Добър ден, нямам честта да ви познавам, аз съм бащата на Нора! - прозвуча развълнувано гласът на възрастния мъж... мачкайки в ръцете си дръжките на евтина пазарска мрежичка с няколко едри ябълки в нея.Подаде ръка. Ръцете му бяха силни и с дълги пръсти. От облеклото имаше какво да се желае. Върху бархетната риза се виждаха стари широки тиранти, закопчани за стар и протрит панталон: - Тук съм за да си поговорим. – продължи с приятен тембър непознатият. - Има неща, които ме смущават и пречат на възпитанието на внуците ми и смятам, че мога да поговоря с вас за това като с разумен човек. Надявам се да бъда разбран правилно. Нора, прекарва по голямата част от времето си тук или с вас. Вие сте постоянна тема за разговор и на семейната маса. Не зная с какво сте я впечатлили, но тя непрекъснато ви хвали и когато се опитам да охладя ентусиазма и... се получава конфликт. Реших лично да ви видя и преценя. Тя е в специфичен период от живота си. За съжаление съпругът и избяга в щатите преди демокрацията и ние пазихме в дълбока тайна тази информация. Тя сама отглежда децата си, а в нашия дом семейните ценности са на първо място. Не зная какви са отношенията ви и дали има такива, защото според нея... няма. Но се страхувам за бъдещето на децата и бих искал сам да се уверя, че нищо лошо не се е случило, което да промени хода на събитията. Подала е молба за развод. Стъпка, с която ме изненада заради плановете ни един ден да се съберат със съпруга и там където е той...
Възрастният мъж говори дълго и вълнението му показваше, че изживява силен емоционален стрес. „Какво ли му е струвало да го направи?”- си помисли Мони, но слушаше изумен. Нямаше и най- малка представа за онова, което чуваше и не можеше да не признае, че една малка частица в него ликуваше за чутото и му идваше да прегърне този висок и достоен старец в чиито очи обаче виждаше присъдата си... да не се доближава до дъщеря му повече от позволеното. Но това едва ли щеше да го спре.
Тя беше сама, свободна и е подала молба за развод. Всичко останало нямаше значение сега. Можеше да я направи щастлива и можеше да означава само едно. Тя го обичаше - скрито и с болка, заради похожденията му и безкрайните флиртове с непознати и познати красавици. В последно време се бе задържала връзката му с една манекенка със собствен фризьорски салон. Дори имаше идея да опита нещо по-трайно с нея, но някак не можа да се приспособи. Тя имаше своите идеи, своя свят на илюзии, а Мони искаше жена с воля и отдадена изцяло на него и неговия начин на живот. Рая мечтаеше за Италия, за подиуми, за красотата на манекенския живот с онази наивност, която кара всяко младо момиче да мечтае в леглото си за приказката на своя живот. Чак сега прозря защо Нора се отнася с такава дълбока неприязън към нея всеки път когато Рая идваше в заведението. Красивата манекенка бе реална заплаха за прикритите и чувства. Истинска съперничка! И не подбираше средства в желанието си да я отдалечи от Мони. Дааа, всичко си идваше на мястото.
Разговорът със стария мъж не продължи дълго. Безупречен и студено учтив Мони не позволи на стареца да измькне от него обещанието, което искаше. Нямаше как да го направи, дори и да искаше, обсебен от мисълта, че жената, която харесва е свободна. Как бе успяла да скрие това досега така изкусно? Нали, лично той я беше видял на спирката прегърната от непознат мъж. Кой ли беше непознатият? Какво имаше между тях? Мисълта за това сега не му даваше мира.
Нора бавно вървеше по улицата, но не виждаше нищо... мислите и летяха като пеперуди над изкусителен аромат в цветна градина. Мислеше си само за него, а в последно време трудно контролираше желанието си да го докосне, да посегне с ръка и да погали мъжественото му лице. Сърцето и болезнено се свиваше, когато го виждаше да тръгва с някоя нова икона или случайно забърсана мацка. Не вярваше, че е способна да се влюби така безнадеждно отново. Как се гавреше животът с чувствата на хората! А тя бе готова да се закълне само преди два месеца, че няма мъж, който да е в състояние да я накара да промени хода на мислите и плановете си. Наскоро се подаде на моментен порив със свой стар колега от предишната и работа в застрахователната компания, за която работеше някога. Реши за момент, че ще се получи... но не би. Избяга преди да се случи каквото и да е. Само няколко горещи целувки и останаха за спомен, но щом затвореше очи за тях си представяше Мони. Тогава разбра, че отровата на чувствата е проникнала дълбоко в сърцето и. Животът и правеше фатален завой... къде ли щеше да я отведе? Чувствата и се разливаха като широка лагуна, потапяйки всичко в топлите тропически води на усещанията. Унесена в мислите си не усети кога пристигна пред заведението. Заизкачва се по стълбите пред вратата и замря уплашена. Той стоеше там в тъмносиния си копринен костюм, с изящната си мъжествена стойка и великолепната ориенталска брадичка, която придаваше на правилните черти на благородното му лице осанка на принц от приказките. Усмихваше се топло и в очите му имаше друг, непознат досега блясък. Поглед, пълен с обещания, които не искаше да си представи, нито да чуе. Та нали знаеше колко дълбоко и греховно е в тях. Но сърцето - сърцето и я предаваше и биеше учестено, устните и пареха от сухота и изгаряха жадни за влагата на неговите. Мони протегна ръка и отвори вратата. Нора спря за миг и задържа дъхът си. Следващата крачка, която щеше да направи бе решаваща за нея и нямаше да има връщане назад. Все още можеше да се обърне, да си тръгне и всичко да си остане както е било. Но... не беше писано! Той я докосна нежно и... разума и се изпепели сред ярките пламъци на страста. Беше по-силно от нея, по-силно от всичко, което познаваше до сега. По цялото и същество се разля онази влудяваща сладост от ласката на любим и желан човек, а от влюбените и очи бликаше неудържима жажда за неговата близост, за жадуваните ръце, които обичаше до полуда и мразеше, когато си представяше как галят други в дългите безсънни нощи на разрушителна ревност. И тази изпепеляваща страст я погуби. Потъна безпаметна в обятията му като пеперуда в цветен прашец.
Дните летяха като омагъосани, месеците се нижеха като в приказка и щастието им не свършваше! Телата им, изтощени от безумните и непресъхващи, изнурителни ласки, носеха следите на докосванията и палеха нови пожари при всеки случаен поглед помежду им. Любеха се навсякъде, където можеха да си го позволят. Нямаше бариери и ограничения помежду им. Всяка нощ беше приключение, всяка ласка огнен ръкав от лава, всеки поглед желание за интимност. Как да си представят, че всичко това може да има край, да свърши както е започнало – изведнъж ? Наслаждаваха си се взаимно, изследваха всяко кътче от телата и душите си. Изтощени от чувствата и страстта си, заспиваха неспокойни без да се отлепят дори на милиметър, от страх да не се загубят някъде в краткия си сън.
Скоро Нора се пренесе при Мони, въпреки гнева на баща си и протестите на семейството. Децата я последваха. Те харесваха новия приятел на майка си, особено Вики - синът и, зажаднял за мъжко внимание и баща. Петте години отсъствие на съпруга и след бягството оказваха своето влияние, а и Вики тогава беше на девет месеца. Познаваше баща си само от семейните албуми. Мони, безкрайно забавен, обсипваше децата с внимание, удоволетворяваше всичките им капризи и желания. Парите не бяха проблем. Но не в тях бе чарът на младия мъж, а в изумителния му харизматичен стил на общуване. Никой не можеше да устои на убедителната му словесна сила и усещането за сигурност, които притежаваше. Бизнеса се развиваше като снежна топка и компанията очаквано стана машина за пари. Пътуваха непрекъснато, а мултинационалните контакти на Мони, ги водеха навсякъде по света. Децата летяха винаги с тях, поне когато бе възможно заради училището. Младата жена се носеше на крилете на щастието, невярваща на късмета и благополучието на любовта си. Мони говореше няколко езика, научени от дългия му престой на запад. Раждаха се все нови и нови идеи, придобиваха и завоюваха нови територии. В същото време новата демокрация изковаваше своите демони, а в сянката на миналото зловещи фигури се надигаха и като тъмни и буреносни облаци нахлуваха във всяка сфера на икономиката. Компанията им стана апетитна цел за ъндърграунда и това наложи да помислят за личната си сигутрност. Не след дълго четирима яки мъжаги с каменни лица и изражение на сфинкс ги следваха по петите. В началото Нора се дразнеше от присъствието им, но после се примири и привикна. Поне децата бяха в сигурни ръце, когато излизаха да се забавляват. А тяхната сигурност бе на първо място. Вече знаеше, че богатството има своите неудобства и го приемаше като неразделна част от благополучието и правенето на пари. Мони и подари малък спортен автомобил, двуместен – истинско бижу. Радваше му се искрено и го караше горда и с много чувство на доволство. Сама я докара от Белгия. Зад нея неотлъчно се движеше мощна черна лимузина с двама бодигарда. В интерес на истината се държаха дискретно и понякога дори забравяше за тях.
***
Пловдивският панаир течеше с пълна сила, а щанда им се намираше в осма палата. Мони нае цял етаж от новотела за фирмата и персонала. Всички бяха в еуфория, защото още първите дни подписаха няколко стратегически договора и обезпечиха работа за компанията за следващите поне две години. Чувстваха се превъзходно и доволни от резултатите. Вечерта Нора не искаше да вечеря. Леко неразположение и необяснима тревожност я накараха да предпочете да си лежи в леглото пред телевизора, но Мони нямаше избор. Често в ресторанта на хотела се създаваха нови бизнес контакти и се договаряха финалните параметри на сделки пред сключване и трябваше да бъде там. Телефонът звънна... Нора го вдигна с усмивка, защото очакваше децата да се обадят. Гласът в слушалката обаче я накара да замръзне.
- Как си, курво? – прозвуча като изстрел едва сдържания от гняв дрезгав тембър на бившия и съпруг. Нямаше грешка, нямаше и начин да сбърка този глас. Студена тръпка полази по тила и. - Само няколко години ме нямаше и вече си зарязала децата за да тичаш след оная работа на любовника си. Сега си мислиш, че щом затворя слушалката и пак ще си я караш, както си знаеш. Не позна... в България съм. Децата са при мен, ето чуй баща ти... ще го извикам...
- Нора, дете!- гласът на баща и звучеше приглушено и някак изплашено. – Трябва да се прибираш. Налага се да поговорим. Драго се върна вчера и... иска да си изясним нещата.
- Дай ми да чуя децата татко. – нервно прекъсна баща си Нора.Сърцето и галопираше, а страхът я стисна за гърлото, безпощаден и жесток. Изведнъж всичко се срина. Безоблачното щастие заприлича внезапно на далечен мираж. Задаваше се буря. И то каква.(!)
- Мам...- чу гласът на дъщеря си Нора. – Мам, кога ще си дойдеш. Татко е тук... ние ще останем при дядо довечера. Не се безпокой. Добре сме.
- Къде са момчетата от охраната?
- Ами навън мамо, чакат в колата. Казах им да не се обаждат на Мони, защото татко е дошъл на гости и да не се притесняват. Но те останаха отвън.
- Добре, останете при дядо си, аз ще се върна утре.- Нора затвори, а душата и гореше в адски огън, чувстваше тялото си чуждо и полека-лека в подсъзнанието и се промъкваше лошо и злокобно предчувствие. Познаваше характера на бившия си съпруг и непоколебимата мъжественост на Мони. Трябваше да предотврати срещата на тези две стихии. Нямаше да мине без жертви. Изправи се, защото започна да се задушава и сълзите неканени бликнаха неудържимо в очите и. Господи, всяко щастие си имаше цена. Време беше да заплати своята. Само ако имаше власт да промени нещата, но съдбата искаше своето и нямаше място за компромиси. Дълбоко в себе си знаеше, че този ден ще дойде някога, просто не и се искаше да е сега. Или никога?
Следващия ден вече пътуваше. С Мони се разбраха бързо, измисли си задача с модната къща на компанията и това не беше необичайно, освен това той непрекъснато имаше ангажименти и срещи с бизнес партнъори. За Драго не спомена. Не беше момента. Трябваше да се срещне с него сама. Очи в очи. Спомни си как я остави в мизерия и проблеми. Запали апартамента, за да вземе парите от застраховката преди да избяга. Изтегли от взаимоспомагателната каса заем, който тя плащаше цели пет години, лишавайки децата си от елементарни неща. Нямаха мебели и спяха на надуваем дюшек. Приятели помагаха колкото могат, но това не беше достатъчно. Когато Мони се появи в живота и, беше на границата на своята търпимост. На другия ден вече нямаше с какво да нахрани децата. Почти осем месеца стоя без работа, заради сексуалните мераци на бившия си шеф. И това изтърпя. Сега щеше да брани щастието си с всички сили. Нямаше да е лесно.
Мони изслуша Нора и се съгласи бързо да я остави да си тръгне. Присъствието и не беше необходимо, а и някой трябваше да движи делата им във фирмата. Но присъщата му изтънчена интуиция долови и неуловимото. Нещо се беше случило, той го усещаше. Макар съзнанието му да бе заето с други мисли, някъде дълбоко светна жълта лампа. А светлината и бе тревожна. Необяснимо защо! Малко по-късно телефонът му звънна и ... вече знаеше. От панаира оставаха още два дни. Мони се прибра в хотела вечерта, но тревогата продължаваше да го гложди и не му даваше мира. Набра телефона в къщи. Никой не вдигна. После набра телефона в централата на фирмата. Учтив младежки глас отвърна със свеж тембър. Представи се и попита. Момичето в централата преодоляло първичното си смущение, че говори с големия шеф отвърна на въпросите му бързо и категорично. Напрежението се нагнети. Нора не беше стъпвала във офиса.
Пристигнаха още в ранния следобед. Реши да не се обажда на Мони, знаеше, че е зает. Служебният шофьор свали багажа и тръгна веднага обратно. Тя потъна доволна в уюта на луксозното им жилище. На последния етаж на десететажен блок, Мони купи и трите апартамента, сля ги в един и с подпокривното пространство жилището заприлича на убежище на Холивудски звезди. Огромна тераса с изобилие от цветя и зеленина, постлана с изкуствена трева, превръщаше жилището в съновидение от най-луксозните издания за дизайн. Но сега това не я радваше. Трябваше да се приготви за срещата. Не и отне много време, предвидливо се облече непретенциозно за да не дразни Драго. Познаваше честолюбието му. Палеше на четвърт оборот.
Набра телефона на вуйна му, беше отседнал при братовчед си, нямаше къде другаде да иде. Драго вдигна и беше въздържан, дори леко студен. Това малко я успокои, все пак минаха много години, може пък и да се е вразумил. Дано да се е влюбил в накоя нова мадона. Разбраха се да отиде там. Нора взе ключовете си за спортната кола и след няколко минути се озова пред блока, в който се намираше Драго. Познаваше добре братовчедите му, след бягството вуйна му и помагаше много, дори и с пари. Продаваше ядки в центъра и печелеше добре. Нейният син също избяга с Драго, но редовно пращаше пари и се грижеше за майка си и сестрите си. Вярваше в тези хора.
Изкачи се на втория етаж, застана пред вратата нерешителна, но нямаше време да се замисли. Драго отвори внезапно, като да беше я дебнал през шпионката. В първия миг не го позна, пред нея стоеше чужд човек, леко брадясал, с възпалени от безсъние и алкохол очи. Неочаквано и стана мъчно. Изглеждаше така тъжен и объркан, изплашен някак. Та лесно ли е да се върнеш след толкова години и да намериш съпругата си в обятията на друг. Макар развода им да беше факт. Стори и се, че му дължи поне обяснение - почувства и мъничко вина. Той се отмести мълчаливо. Нора влезе без да се притеснява, като очакваше всеки момент да види вуйна му и другите. Но апартамента се оказа празен. Това малко я смути. Обърна се към Драго да попита къде са, когато силен и внезапен удар я свали бездиханна на земята. Не успя дори да извика. Загуби съзнание на третия удар. Когато дойде на себе си, лежеше чисто гола на дивана, а срещу нея с бутилка уиски в ръце седеше и я гледаше с поглед на безумец бившият и съпруг. Гледката беше и унизителна и гротексна. От увисналия му член висеше презерватив. Изглеждаше като карикатура с окосмения си пубис и биреното коремче. В очите му зловещо святкаше злокобно пламъче.
- Взех си което си е мое, курво. Щом с другите може, аз... по право... – гласът му, дрезгав и чужд прокънтя като изтървана празна тенджера. - Можеш да си вървиш, оправи се и изчезвай. Имаш два дни да си решиш проблемите и с багажа при баща ти. Децата засега остават там. Ако решиш да се правиш на умна... знаеш, познаваш старите ми приятели. Твоичкият е мъртъв. Имам достатъчно пари да го поръчам. Няма да ми струва много. Има едни хора дето за 5 хилядарки ще го свитнат. Чу ли, курво? Имаш да плащаш грехове, ще ти ги изкарам през задника. А на него нито дума, а, си гъкнала - ще те затрия лично и ще се кача на самолета като баровец да те излежа на плажовете на Калифорния.
Нора слушаше почти бездиханна, леко повдигната на лакът. На стария бюфет в стаята имаше огледало. В него видя изражението на страха или по скоро на ужаса и отвращението. В ъгълчето на устните и имаше засъхнала струйка кръв. За миг си помисли да се обади на охраната на фирмата. Щяха да дойдат веднага и Драго щеше да си изпати здраво. А унижението? Да те изнасили бившия ти съпруг. Прояви невнимание, излъга... или премълча, все едно. Подсъзнателно сама го предизвика. През ум не и минаваше да се обади на Мони. Познаваше го, щеше да стане страшно. Драго в същото време не отправяше празни заплахи. Тя познаваше старите му дружки, които днес бяха изтъкнати фигури в ъндърграунда. Сценария се очертаваше достоен за Агата Кристи. Какво ли щеше да и поднесе още този скапан живот. На какви изпитания щеше да я подложи. Мълчаливо стана, изми се в банята гнусливо и се облече. Дрехите и бяха раздърпани, а по блузата имаше капки кръв от разбитата и устна. Видя чантата си изсипана на пода. Започна да я прибира и видя, че паспорта и личната и карта ги няма. Дори не попита, знаеше къде са. Ключовете за колата лежаха под стара табуретка. Наведе се да ги вземе, когато Драго внезапно се разхлипа и се хвърли в краката и.
- Прости ми, катеричке. Не исках да те нараня, но така силно те желаех и само мисълта, че си в леглото с него ме взривяваше.- бившият и хлипаше и се давеше в сълзите си. Съжали го отново. Но не го докосна. Чудеше се как е възможно едновременно да се отвращаваш и да съжаляваш някого. Взе чантата си и понечи да тръгне. В този миг на врата се звънна. Нора си отдъхна с облекчение, макар разцепената устна да и причиняваше непосилна болка. Идваше спасение, но сцената беше жалка. Драго погледна през шпионката и я притисна правейки и знак да замълчи. Звънецът упорито звънеше.
***
Мони пристигна само час след Нора... караше като бесен, подгонен от предчувствието си. В апартамента нямаше никой. Звънна в офиса - също. Нещо го накара да звънне на бащата на Нора. Вдигна Вики. Зарадва се, но звучеше подозрително странно. Когато го попита къде е мама, отговорът му беше объркан и неясен, но в него имаше няколко фрази, които насочиха безпогрешно Мони към правилната дедукция, че нещо се е случило. С няколко насочващи въпроса шестгодишното дете му разказа всичко. Той затвори внимателно слушалката и си пое дъх. Трескаво се замисли какво да прави, може би Нора беше в опасност...или? Защо премълча и скри от него? Има ли нещо, което да го кара да се чувства предаден? Възможно ли е тя да таи още чувства към бившия си съпруг? Въпроси, на които нямаше отговор за сега. Но знаеше кой може да му даде поне някакъв. Наблизо живееше вуйната на Драго. И нейния син беше в Щатите, може да са се върнали заедно. Взе стълбите на един дъх. Така се успокои малко. Скочи в джипа и потегли със свистене на гумите. След няколко завоя видя спортната кола на Нора, паркирана няколко блока преди този, който очакваше. В него бавно започна да се утвърждава убеждението за някаква нечестна комбинация. Без колебание спря пред входа на търсения блок. Слезе и се качи на втория етаж. Позвъни на вратата, но никой не отвори. Позвъни по-упорито, с абсолютното убеждение, че вътре има някой. Стори му се, че нещо се размърда в щпионката. Вече беше сигурен, че са там. Но защо се криеха от него. Почука с юмрук нетърпеливо. Искаше да е наясно, независимо какво ще се случи, не обичаше неизяснените неща. Съседите отвориха с любопитство. Мони се усмихна учтиво и каза:
- Извинете за шума. Но двама законни съпрузи са се скрили от любовника и не смеят да отворят. Искам само да им кажа, че всеки има право на свободен избор, но нямам шанса. - съседът се усмихна и го покани с мълчалив жест. Мони влезе... последва съседа на балкона от който се виждаше, че пердетата на съседния апартамент са вдигнати и стаята е разхвърляна и празна.
Изведнъж му стана смешно. Разсмя се с глас. Излезе навън, смеейки се, качи се в джипа си и потегли заливайки се от смях, за унизително смешната ситуация. Само в какъв филм се вкара. Нещо в него се прекърши.
Драго стисна Нора за гърлото и изсъска.
-Ще отричаш, до смърт ще отричаш. Не сме се виждали. Била си на фризьор в махалата. На козметик, ако искаш. Само да си посмяла, ще те изкормя и теб и любовника ти. Освен това искам да ми плати... за това, че те е ползвал толкова време и няма да му е евтино. Сега си тръгвай, ще тикажа какво да правиш, като се видим следващия път. Изчезвай.
Нора си тръгна като замаяна. Всеки миг и се искаше да се събуди от този кошмар. Да, това е само лош сън... Ей сега щеше да се събуди и всичко ще си е по старому. Мони не беше у дома, това и даде шанса да се пооправи. Звънна на приятелката си, козметичката и с няколко думи се разбраха след няколко минути да е при нея. Трябваше да ликвидира следите от неприятната случка. Остави колата където беше, два входа по-далеч се намираше студиото на приятелката и. Късметът беше на нейна страна. Не можеше да сподели случилото се с Мони, трябваше и време да помисли. А сега имаше и обяснение за колата. Той не знаеше къде живее Юлия - козметичката. Щеше да разиграе съвпадение или недоразумение. Нямаше откъде да знае, че Драго е тук, освен ако лоялността на охраната не е съвсем първична. Имаше нужда да печели време. За сега успяваше или поне така си мислеше.
Мони караше замислен към вилата на баща си. Искаше да остане сам и да сложи в ред мислите си. Всъщност дотук само подозренията го глождеха. Май трябваше да остане и да изчака да види кой е в апартамента. Прибърза! Не беше в негов стил да се прави на детектив. Запали цигара, нещо необичайно за него в последно време, но имаше нужда. На всичко отгоре заваля и ситен дъжд. Гадно време за гадно настроение. Рязко обърна колата на пътя и подкара обратно. В заведението имаше много хора, но Мони не ги забелязваше. Грабна за ръка гардеробиерката чиито гърди преливаха като втасало тесто от скромното и деколте. Тя не се възпротиви, а завъртя палаво очи и сочното си дупе пред очите му за да покаже колко са секси изящните и бедра обути в бял чорапогащник под изумително късата черна пола. Повечето момчета от персонала и клиентите лудваха по сексапилната гардеробиерка и очите им жадно изпиваха апетитното и тяло и всички дадености, изпъкнали до пръсване. Вкара я в офиса и без никакви обяснения я обърна гърбом подпряна на вратата. Тя просто се подаваше, като пластелин гъвкава и сладострастна. Виеше се сластно, мъркайки и с лекота му позволи да свали бельото и. Проникна в нея мощно и с няколко тласъка освободи напрежението стегнало го за шията и топката в стомаха бавно се разтопи. Не и благодари, обу се и излезе преди нея, тя повече не го вълнуваше. На паркинга отзад паркиран стоеше мерцедесът му. Отдавна не беше го карал. Винаги, когато му беше чоглаво обичаше да кара луксозния автомобил. Но избягваше заради впечатлението, което правеше лимузината и завистта в очите на хората, непривикнали на такъв лукс. Предпочиташе старото Паджеро. Качи се и замълча пред равния глас на запаления двигател на супермощната машина. Дванадесет цилиндровия двигател мъркаше хищно. Потегли... нямаше цел, просто искаше да се махне. Мина покрай главната врата, хвърли ключовете на джипа на портиера и даде газ. Времето спря. „Странна работа - мислеше си Мони. - Не съм ревнив, а защо ме жегна така тая работа?” Нещо в него се пречупи и знаеше, че вече никога нямаше нещата да бъдат същите и това го смазваше! В мерцедеса отскоро имаше мобилен телефон, но разговорите струваха безумно скъпо и Мони избягваше да го ползва. Телефонът обаче звънна.
- Брат ми къде си? – Мони замълча и се закашля в слушалката.
- Пътувам за Пловдив, Чечо, бях си за малко в къщи, взех едни документи и се връщам, на панаира. - излъга с неохота Мони.
- Еее, жалко, исках да те помоля нещо. Мога ли да взема Самарата за два дена, да отидем с Ваня до София, че нещо иска да си вземе от там?
Ваня, снаха му, свястна и почтена млада жена, се грижеше за счетоводството на компанията. А брат му управляваше ресторант на брега на голямо езеро заедно с хотелска част и бунгала. Запален рибар беше Чечо и работата на брега на езерото за него бе шестица от тотото.
- Нямаш проблеми, брат ми, не е необходимо дори да питаш. Ще се видим скоро, ако ти трябват пари вземи от оборота. Само ги отбележи... айде със здраве!
Мони затвори с облекчение, с никого не му се говореше. Колата летеше с близо 180 км в час. Влезе в накакъв завой без да намали и изведнъж видя пред себе си стадо овце, пресичащи пътя в акса на завоя. Нямаше време дори да реагира, колата се вряза в стадото и само глухия тропот на удара в овцете кънтеше в ушите му. Инстинктивно натисна спирачките и завъртя волана към банкета. Колата дори не забави хода си и с цялата си сила се вряза в разклонена черница край канавката. Колизията беше ужасна. Мони нищо не усети. Загуби съзнание едновременно с удара.
Нора, вече единадесет часа седеше пред шокова зала, а в зачервените и от плач очи не бяха останали сълзи. Винеше само себе си за всичко, което се случи и не можеше да си прости. Лекарите се бореха за живота на любимия и с всички средства, но никой не можеше да се ангажира с мнение за изхода, макар да твърдяха, че пряка опасност за живота му няма. Катастрофата, казват е била впечатляваща и само великолепната машина и нейната конструкция са спасили Мони от моментална смърт. Господи, само да оживее, всичко щеше да му каже, щяха да намерят изход заедно, той винаги имаше готови решения и излизаше дори и от безизходни ситуации. Спомни си колко пъти Мони извършваше необясними чудеса с убедителния си и неподправен маниер да се изправя винаги сам срещу проблемите, независимо колко опасни или фатални са те. Обичаше да казва, че те се решават като ги срещнеш очи в очи, бягаш ли от тях, застигат те винаги в неподходящото време. Изправяше се срещу нерешими дилеми и ги решаваше блестящо, всеки негов ход имаше смисъл във времето, дори и другите да не го разбираха. Такъв си беше Мони – различен до последния дребен детайл. Изящното му поведение не оставаше незабелязано, особено от нежния пол, един негов поглед стигаше за да получи безмълвно съгласие от всяка жена, която погледнеше с топлите си и дълбоки очи. Това винаги я караше да се чувства нащрек, да се грижи да изглежда перфектно и нейната съблазнителност винаги получаваше отплата в дългите нощтни мигове насаме. Нора притвори очи... всичко това сега изглеждаше така далечно. Сега трябваше да се моли за неговото оцеляване.
От мислите и я изтръгна познат до болка мирис на парфюм. Съзнанието и се напрегна и за миг пожела да не отвори очи. Реалността седеше до нея, доволството сияеше на гладко избръснатото му лице. Драго хвана ръката и погледна я и тихо каза:
- Минаха двата дни! Срокът ти изтече. Днес отивам да взема визите за теб и децата и ще се върна утре вечер. Искам да изпразниш всичките му сметки до които имаш достъп, да прибереш оборотите от магазините и личната му каса. Сигурно има такава, знам за страстта му да купува златни кюлчета. Ще дойда с момчетата да ти прибера багажа, с охраната ще се оправиш ти. Говорих с баща ти, той е съгласен с мен, смята че е правилно. Ако направиш всичко както трябва, ще забравя за курвенските ти номера и ще си получиш децата. А той, е... има Господ, дано да умре!
Драго се изправи, хвана я за брадичката, повдигна я и се захили самодоволно.
-Ако решиш да се правиш на умна, ще умре още тук в болницата и няма да е трудно, дори няма да се усъмнят. А, виж ти ... пропуснах да ти кажа, че децата отснощи са в Белград с братовчед ми, ще летим за щатите оттам. Ако си послушна и държиш още на твоя баровец и на децата, ще му дадеш шанс да живее. Чао, скъпа, постарай се.
На гърлото на красивата жена заседна тежка буца. Разтрепера се като лист без да контролира емоцията си. Нямаше сълзи вече, беше ги изплакала. Хвана главата си с две ръце и бавно я заблъска в коленете си. От кого да поиска помощ, дали Драго блъфираше, трябваше да разбере на всяка цена. Изправи се, взе си чантата припряно, излезе почти тичешком, търсейки в движение ключовете за колата и след няколко минути спря пред дома на баща си. Изгаси двигателя и запали цигара, искаше да се успокои, но как да го направи? Цялото и същество вибрираше. Още миг и щеше да полудее. Защо и се случваше всичко това. Миналата година Мони и спаси живота, когато заболя от болестта на Крон, а сега тя го предаваше, без да има друг избор, та нали децата бяха всичко, което имаше, а сега... Нора изскочи от колата и влетя в бащиния си дом.
Истина се оказа, всяка дума, която Драго беше казал. Излезе смазана и седна безмълвна и бледа като платно в колата си. Почти веднага до нея се приближи един от приятелите му, с които работеха заедно в шатите, познаваше го, беше автотенекеджия. И преди не го харесваше, огромен червен белег минаваше напряко през лицето му и придаваше на изражението на мъжът заплашителен вид.
- Здрасти, Драго каза да си правим компания докато свършиш работата, за да не ти хрумне някоя глупост. Жените сте лабилни. Защо си без охраната?
Нора, чак сега забеляза, че наистина няма опашка. Не знаеше причината, вероятно момчетата бяха решили, че е в безопасност. Изглежда Драго не и оставяше голям избор. Добре, щом стояха така нещата, щеше да играе неговата игра, но нямаше да му се размине. Знаеше на какво е способен и Мони, макар да бе безсилен в този миг, всичко щеше да свърши много лошо и зависеше само от нея. Тя сгреши и само тя трябваше да плати за вината си. Потегли рязко и спътника и залитна неподготвен. Не и пукаше. Щом така трябва, значи така да е. Децата и бяха най-милото и свидно нещо, Мони щеше да я разбере и да и прости като узнаеше истината.

Няколко дни по-късно, подпрян на патериците си, той влизаше в дома си и оглеждаше стаите невярващ. Нямаше и помен от багажа на Нора и децата, на масата в хола зееше отворена и празна металната каса, а навсякъде наоколо приличаше на Ватерлоо. Жилището изглеждаше като след земетресение. В клетката лежеше мъртъв малкия вълнист папагал Коко, а всички риби плуваха с коремите нагоре в аквариума. Момчетата от охраната стояха с наведени глави и не смееха да погледнат шефа си в очите. Никой не промълви и дума. По късно разбра и за другите щети нанесени от Нора. Липсваха страшно много пари. Но не това го вълнуваше... не можеше да повярва, не искаше да го направи и да приеме действителността. Затвори се и дълго не допускаше никого до себе си. Скоро след това започна да ликвидира компанията си безогледно, не се интересуваше от стойноста и, беше му все едно, нищо повече не го вълнуваше. Няколко месеца по-късно изчезна и никой не знаеше какво е станало с него. Дори баща му. Върна се внезапно след три години. Променен до неузнаваемост, с различен и непознат имидж, приличаше по-скоро на наемен войник, отколкото на бизнесмен. Твърд поглед и железни мускули, допълваха външния му вид. Само неизменната ориенталска брадичка напомняше за стария Мони. Не се обади на никого и не потърси приятелите си. Искаше да забрави миналото, но то го настигаше винаги.

Погледна часовника си, бяха изминали едва 20 минути... имаше още време, но нещо в него се надигаше бавно и го стисна безпощадно за гърлото. Огледа се, изгаси осветлението, взе си якето и заключи вратата отвън. Така трябваше, Нора щеше да разбере! Излезе замислен и тръгна пеша по осветената от неони улица. Вървеше бавно и без посока. Някога, когато загуби съпругата и сина си в един месец, слънцето спря да свети. Светът се обърна и мрак завладя душата му. Погреба с тях и сърцето си. Не искаше да си спомня за този период, все едно никога не е бил. Много години след невероятни митарства по света, се прероди отново с помощта на приятел, който го научи отново да вижда смисъл в съществуването си. Предаде му уменията си в бойните изкуства и волята си за живот. До следващото предателство. Сега всичко беше различно, отдавна в душата му вилнееха ветрове. Може би така беше по добре, нека демоните от миналото да останат в своите саркофази. Нямаше нужда от болезнени спомени. Влезе машинално в отворено бистро и си поръча чаша мартини. Седна непосредствено до витрината. Навън градът пулсираше с транспортните си артерии, хората се движеха като призраци в неоновия хаос на рекламите, колите профучаваха окъпани от многоцветието на градските светлини. И никой не подозираше колко присъди в този миг се издаваха директно на ешафода на живота. Там палачът на съдби лееше кръвта на осъдените да живеят и хвърляше душите им в мрака на неизвестноста, сред хаоса на илюзиите, надеждите и провалите.
На съседната маса срещу него се усмихваше приветливо симпатична девойка, стиснала в двете си ръце чаша топъл чай. Мони отвърна на усмивката и. Какво пък... и осъдените имат право на последно желание!