автор: lita

Ти дойде и света ми преобърна.
Всичко стана за броени часове.
Във мен надеждата завърна
и прогони всички страхове.

Във чудо аз видях се и невярваща
в това, което става - литнах
устремено нагоре с душа пареща
и така устремена бързо загинах.

Изпатих си от сляпотата си
и наивната вяра във щастието.
Така жестоко нараних душата си,
сама привлякох бедствието.

И то вярно на себе си ме унищожи,
срина до основи моето сърце.
Но това не ще да ме сломи -
ще го издигна пак със собствени ръце.

От сега нататък ще стане по-силно и твърдо,
по-яростно ще пази същността си.
И за да го има някой трябва много по-усърдно
да се бори да докаже истинността си.