автор: dumite

Много бавно пристъпва,
разпиляла червени коси.
Малко пъстро в полата
и зелени сандали за цвят...
В тази цветност
кафявото просто
Обърква.
Подозирам – това е основният Свят.
Лятото – цялото Жълто.
А очите му – синьо небе.
Даже нощем
пътеката лунна
доза злато във черно море.
Подозрително
вежди намръщило
разпознава безличния фон,
след кафявото
бяло замръзнало.
Бебешки вик
не е старчески стон.
И преди лицемерно усмихнато
да повярва, че смъртта е Дъга,
вади шпагата – Циганско лято.
Още Жълто,
само миг или два.
Секундантите, цветно-объркани,
констатират:
с няколко вечни секунди
...закъсняла Смъртта.