автор: innesi

Седя и мрак около мен.
Въртя се. Аз не мога ,не заспивам.
Протягам се с ръце и виждам… теб,
не сянката в съня ми.
Протягам се и пак теб докосвам,
по- реална си сега.
Протягам се и теб аз искам
ти красива ,крехка ,наранена.
Но в сън живееш нереален.
Погледни ме ! Виж таз пепел в мен.
Сънят ти е лъжовен,
само от мечти ,копнежи в надежда,
сън за болка ,чакаща любов да стане.
Ставай ! Събуди се !
Виж как образа е само пепел
във вода потъващ.
Вярвай ! Аз за миг във тебе бях.
С душата твоя слях се.
Вярвай ми ! Аз чувствах със ръцете твои.
Вярвай ! Чувах твоите копнежи във съня ти.
Вярвай ми ! Аз виждах със очите твои.
Виждах всеки пламък и всяко острие от лед.
Повярвай ми ,че всеки допир с тебе бе възбуда.
Не знам защо… Аз ,не знам защо така е.
Само чувствам и искам този мир да продължава.

14.08.2001г.
03:30ч
Tozi stih napisah vduhnoven ot tova, 4e sliah dusata si za mig s dusata na edna moia priatelka, no ... sled vreme doide i "Свиреп". Pro4ete go :)