автор: wingstofly

на Musketar, просто ей така - приятелски:)

Живота е незакрепена въртележка,
върти се безразборно, няма ̀оси,
понякога излита към небето,
друг път към пропастта се носи.

И дните ми - и те са нещо малко криви,
преливат се от шарени към сиви,
посрещам ги с огромна нежност,
изпращам ги с безумна гневност.

В мен, не зная как, живеят двама чужди -
вечно карат се, че имат свои нужди.
Единя драпа право към небето,
другият е стъпил здраво в битието.

Не знам дърво ли съм или съм птица,
какво обичам повече - пръстта или небето,
преплитам сънищата си със дните,
сама си слагам белезниците на сигурното.

И може би си мислиш, че съм луда,
че в мен объркани са всички амплитуди,
в главата ми, че се събират пеперуди,
но има ли защо, приятелю, да бъда друга?