Ела, усмихни ме.
Сънувам гора.
Под елите плаче кокиче.
От чистите сЪлзи,
дарено с любов,
вълшебно разцъфна момиче.
Във шепи от пясък
с перо от душа
с мастило от търсени чувства
рисува мечтите си,
скрити в дъга,
далече от хорските блудства.
Ела, усмихни ме,
бистрооко дете,
подай ми във шепи картина
от чисти мечти,
дарена с любов...
Избледнявам. Спасена умирам.