Само светлото будно поле ги съзря -
две със жажда, до болка преплетени лунни тела.
В него рие жребецът, сили завърнал от стръмни тъми,
тя е бяла морава, а ръцете и древни юзди.
Стене времето - още час до ръзсъмване, само час
и ще свият страстта на греха до зеница
в погледа на деня - почти като нас.