автор: nellytata

Като нощ,загадъчна и звездна,
ще се изсипя над твоя свят;
ще съм тиха,безсловесна,
товара ти ще нося на рамена по устните със смях.
Смехът ще чуваш дълго още
сред щурците пеещи среднощни;
ръцете ще усещаш пак,
щом вятърът оближе лицето ти по мрак;
и кротка ще съм,като луната мълчалива,
и дива ще бъда,като вълните бясна и пенлива.
Ще бъда всичко,което ти си пожелал.
И повече!
Ще бъда стаята от детството,в която си живял.
И крепостта далечна,и нея ще съм аз.
Пътят ти до там ще бъде дълъг,кървав даже;
но ти тръгни,сърцето ти,като компас,
пътеката трънлива ще покаже.
Не бързай!Кротичко повдигай всеки пречещ клон,
бавничко изкачвай каменния склон...
Леко...Спъна се!Видя ли?
Всичко едва сега започва,
върви полека,но знай,
че още даже не сме се запознали.

НГ