автор: Agaq

Ще си отида някой ден -
така,
набързо,
необмислено,
с роклята, която ми събличаха грубите ти мъжки пръсти,
с цялата й тежест на целувки -
пламнала и розово възбудена,
дишаща едва на пресекулки,
дъхава и топла като мене.
Бясно намотавана от вятъра,
по вените на тичащото слънце
удрящо направо в слабините,
в бързия капчук на междуредията.

Преди да си разбрал,
че ще ми липсваш
ще си отида някой ден -
така,
набързо, необмислено -
с детето,
роклята
и кучето...