автор: rosi45

Един мъж стоеше пред огледалото.
То отразяваше невзрачно, незабележимо лице, от тези, след които никога няма да се обърнете на улицата и едро, дори пълно телосложение. Но мъжът виждаше строен атлет, който прегръщаше през тънката талия грациозна балерина и с лекота й партнираше в "Лебедово езеро" на Чайковски, чиято музика звучеше в главата му.
Вихрушката на спомените го върна много години назад. Усмихна се... Учителката по физкултура в гимназията настояваше да тренира гимнастика - имал потенциал. Стори му се труднопостижима задача и изобщо не се опита. Когато бе на около 20 години, бе забелязан от един треньор по спортни танци, който го покани в своя клуб. Отиде един-два пъти, но не бе завладян от идеята... Освен всичко друго, рисуваше добре, имаше прекрасен баритон, заради който попадна в мъжки хор за известно време. Чувстваше огромна енергия в себе си, като че ли ще се взриви отвътре, но не знаеше къде да я насочи. Засмя се на глас - сега биха го определили като "индиго" човек, поне според това, което бе прочел на тази тема. В подкрепа на последното бе и фактът, че бе много сензитивен, емоционален, интуитивен, с богата душевност. Всяко човешко постижение в областта на изкуството бе в състояние да го просълзи.
Но бракън му се провали. Превърна се във "вълк-единак", неразбран,необичан,самотен. Често се чувстваше като аутсайдер.Както казваше баща му- "от теб нищо не излезе" Противоречието между физическия облик и неговата душевност му играеше лоша шега. Когато дойде времето на виртуалното пространство, можеше да се скрие зад чужда снимка, на която изглеждаше така, както си се представяше - впечатляващ, привлекателен мъж, с чар, който всъщност той самият никога не бе имал.
На определен етап от живота си осъзна, че огромната любов в него може да бъде насочена към нашия Създател, чието присъствие винаги бе усещал. Животът бе показал, че Той винаги е с него, подкрепя го, напътства го и прави винаги най-доброто за него. Сърцето му се изпълни с възхита и благодарност към съвършения, уникален, всемогъщ Бог.
Така се изтърколиха годините, в очакване на жена, към която да насочи огромната си обич и която поне да се опита да го разбере. Когато бе на крачка от петдесетте, се появи младо и красиво създание, което го омая, плени, зашемети. За кратък отрязък от време си мислеше, че най-после някой ще откликне на морето от чувства, което го заливаше. Магията бързо се разпръсна, НО тогава се появи тя, неговото малко съкровище, неговата принцеса, неговото слънчице, центърът на неговата вселена ...
Вратата се отвори стремително и в стаята дотича красиво като ангелче момиченце, от което струеше почти осезаема положителна енергия.
- Тати, виж какво нарисувах... за теб!