автор: nellytata

Крещя!Без дъх останала ми е душата,
от крясъка си не чувам даже и словата:
Каква любов дължиш ми ти,
колко радост аз ти подарих...
И така нататък, ще каже някой отстрани,
Креслива патка! ще ми отговориш ти.
Кога обърнахме така нещата,
кога започнахме с кантар да теглим красотата?
Кога си разделихме одеалата,
а после и леглата...
Сега всеки в стаята си кротко си почива,
събира сили за сблъсъка във кухнята,
за здрава съпротива -
хвърчат чинии,чаши-цялата посуда.
Мръсник!Измамник!Крещя със бяс.
Напълно луда!Изсъскваш ми анфас.
Каква картинка - ако не беше лично-драматична,
бих се изсмяла на сценката - банално-иронична.
Битката свърши,но само за днес;
прибира се всеки в своя кафез.
Бавно изпъва се в леглото самотно
и си прошепва ядно другият какво е животно.
И днес мина-пулсът се укротява,
утре ще видим какво ще става...
Грабваме дистанционните,
телевизорът бумти във всяка стая,
почна Биг Брадър - абе,каква е тая?
За каква се мисли?Ами,тоз?А-у,колко е прост!
Боже,какво безобразие!Какво пошло предаване!
Какво смислопразие!!!
Друг си е моят живот,аз не съм като тях,
по-добра съм някак,по-умна или...
повече ме е страх.