автор: vicont

Прашен е пътят и жарко е слънцето лятно,
люшкат се тежко налети със зърно житата.
Вият врабците ята над поле – необятно...
знойно трептят в мараня и нега- небесата.

Страшен стои сред полето пазачът от слама,
маха безспирно, широко разтворил ръце.
Гном парцалив от отдавна забравена драма,
там, под шапката сламена – няма очи и сърце.

Песен се чува и косът разпял се замлъкна,
притихна и щурчо със своята стара цигулка.
Полско мишле от земята пропукана – пръкна,
бързо ситнеше след него и мишата булка.

Тежък денят - като пещ е и камък се пука,
жадува с изпръхнали устни земята – небе.
Непознат пожела ми по пътя: – На слука...!
И без воля в праха се затътриха - морни нозе!