Вятърът рисува с клоните на черешата
тихи сенки в огледалото,
дървото сънува, че рисува с вятър...
И двамата имат право.
Ние с дървото чакаме запролетяване
за думите в пазвите на листата,
за сънищата на огледалото,
за тайните.
Ние с дървото...
на нищо не се надяваме.
Само да продължим още малко
съня на вятъра..