Онази Пенелопа – Омировата –
у мен я няма.
Разстрелях я със собствените си ръце!
Умъртвих я с леденото острие на разума.
И в Нищото заключих този ден...
Духът й вече не витае
в съня ми като призрак грозен.
А горещата молитва –
да съм женствено-омайна –
се сбъдва в пролетния танц на розите...
На себе си останах вярна само!
Позволих на вятъра в кръвта ми да се смее...
А нечакан и с изстинало от самотата рамо –
утре ще почука във сърцето... Одисей...