автор: URAGANNNN

Ти се появи, видях те и изстинах,
прости, забравил бях аз твоето лице,
тъй запиля ме Времето, отмина,
останах с спомен блед в сърце.

Гледах те, мълчах и в мрак потъвах -
монета хвърлена край прашен път,
зовеше ме с очи и тичах и се спъвах,
из треволаци със тръпнеща гръд.

Ти беше там - далеч, недостижима,
докосвах те с очи, цели в нега,
аз всичко спомних си, любима,
сега съм радостен, че носиш ми тъга!

А вятърът със ласки ме обгръща
и търси той онези кичури блестящи,
няма ги и нощите беззсънни също,
а времето се губи в дни пълзящи.

Оставям те, оставям те сама отново,
затворен в сграда с тежка тишина,
искам да сум с теб - без тез окови...
Ела! Ела, в сънят ми плах, Луна...

13.04.1995
Казармата