автор: Veida

Ела насън, ела да ми напомниш,
че съществуваш някъде отвъд,
пълни ги, напълни ги празните ми стомни,
целуни с въздишка осиротелият ми път.

Не съм била и няма никога да бъда,
жена с онова проклето главно "Ж",
прости - коя ли съм, че да отсъдя,
колко съм си чужда и колко си тежа.

Ела насън поне да ми напомниш,
че "боли" не се изчерпва само с вик,
пред нищо с теб не сме били преклонни
и празноти оставяхме след всеки пълен миг.

Ела насън, а аз ще се разлея
по бледата ти нощна ретина,
там ще си намеря и пристана, и кея,
ще се уталожа и ще ти посветя...