Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: RadaRos
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 401
ХуЛитери: 0
Всичко: 401

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНад Мальовишките езера
раздел: Поезия
автор: angar

Над Мальовишките езера
острите скали са занемели.
Даже прилепите не летят -
от луна такава ослепели!

В космоса, през звездните лъчи,
шеметно лети в нощта Земята.
Ала, без човешките очи,
губи своя смисъл красотата!

Няма смисъл всяка красота,
ако на самотност се обрича.
Ако никому не служи тя,
ако няма кой да я обича!


Публикувано от aurora на 20.08.2010 @ 11:57:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.09.2021 год. / 05:20:44 часа

добави твой текст
"Над Мальовишките езера" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Над Мальовишките езера
от sineva на 20.08.2010 @ 13:32:46
(Профил | Изпрати бележка)
Красотата на света!
Гледа ни с очите на
,, Мальовишките езера,,!
Колко си прав, Ангар!
Ако няма кой да я види, тя наистина се обрича на ,, самотност,,!
Много харесах стиха ти!
Ден, изпълнен с красота във всичките и варианти ти пожелавам!:))))))


Re: Над Мальовишките езера
от angar на 21.08.2010 @ 14:34:38
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти за отзива, Синева! Смисълът на красотата сигурно е в това - да я виждат, да й се радват, да дава предимство. Еволюцията затова я е създала - и красивите цветове на цветята, и красивите оперения на животните. И на цветята сигурно им е тъжно, ако не видят и не се зарадват на красотата им. Да си спомним макар песента "Ален мак самотен нейде ...".

]


Re: Над Мальовишките езера
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 20.08.2010 @ 20:25:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Като че си прав, Ангаре! Всичко се осмисля от хората или поне така сме склонни ние да си мислим. Земята също се осмисля чрез нас, а дали е така след като я разсипахме.


Re: Над Мальовишките езера
от angar на 21.08.2010 @ 14:36:56
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти за отзива, Лили! Наистина нищо не е нито красиво и грозно, нито добро или лошо само по себе си - нашето отношение към него ни прави да изглежда - за нас - едно или друго.

]


Re: Над Мальовишките езера
от zebaitel на 20.08.2010 @ 21:36:45
(Профил | Изпрати бележка)
Красив стих, Ангаре! Англичаните казват, че красотата е в окото на гледащия и едва ли са го измислили те, сигурно много преди тях го е казал някой друг! Но да не се надигаме толкоз, защото земята си е красива и без нас, човеците! Поздрави за стиха!


Re: Над Мальовишките езера
от angar на 21.08.2010 @ 14:42:53
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Много умно са го казали англичаните, или които там са го казали преди тях.
Това стихотворение е от една ослепително светла лунна нощ, когато излязох от хижа "Мальовица" и се разходих край езерата. И ми стана жал за всички останали, които спяха и не видяха тази красота - а всички, които биха я видели, биха й се възхитили. А и аз можеше да не я видя. И тогава тя щеше да си отмине невидяна и неописана!

]