автор: VECNO

Зачената съм от дъжда. И от дъгата.
От пясъчни следи. От трудна светлина.
Но знам, че птиците са ме очаквали!
В кръвта ми пее плясък на крила...
С утро, излюпено под клепачите,
запяват във съня ми захарни петлета.

А аз съм топлата и сетна стряха,
измислена от жаждата за продължение...