автор: stefka_galeva

Жената се разплаква. Пред всички на масата. Срещу нея е крушката и очите и блестят. Наближава полунощ. Навън в градината сме. Зад нея е мрака. Тя говори. Клепачите и често трепват и обират влагата. По лицето и няма сълзи, само в нея до дъното на душата и. До мозъка. До костите, до последната и женска клетчица. Страшна гледка. Безкрайно, безкрайно болезнена.
„Мъжете в България са простаци. Мразя ги!”
После става и отива в банята. Да изплюе сълзите и да издуха носа си. Да изплюе. Насъбралото се за всичките и 50 години. От мъжете. Българските. Така наречените ни- мъже – както тя се изрази. Казваме и, че може би.....тя тихо отговаря – късно е. Стара съм и навежда леко глава. От самата промяна, светлината огрява под ъгъл мокрите очи и за миг ми се струва, че те са цветни, че искрят в най-различни цветове, като ония наши детски играчки с цветните стъкълца, мозайка.В най- различни цветове. Харесвам я, започвам да изпитвам мило чувство към нея. Не я съжалявам. Излишно е. Няма нужда. Тя така и така е сама. Тя така и така не търси мъж за пари, или за другото – тя търси човека, не за ден- два... Мъжа си търси.
„Българските мъже” повтаря пак жената...са. Не продължава. Всички мълчим.
Аз само се сещам за оня, мой концерт на Н.Кенеди. Имахме 150лв.Точно за два билета от най- евтините.Той ме попита: пералня ли искаш,тъй като шеста година перях на ръка,или концерт. На концерт, разбира се. Той отиде и ми купи стара,стара 30 годишна Перла.05 май беше. После заведе двете си жени на концерта. И до ден днешен цигулката свири в душата ми . Гласът на Орлин Горанов нахлува в мен със всичка сила. „Не заспивай, светът е за двама.............Не заспивай. Не обиквай ти друг , дори сетила зов. Потърси ме... Светът е за двама.

На всички български мъже: Нищо лично,просто бизнес. В моя случай – поезия.


Стефка Галева
Гр. Сандански