автор: Da

Той тихо свърва в нежелана улица
и гледа жадно нежеланата любов -
зеленоока, шумна и пропусната -
как се целува с някой непропуснат
нов.
Той, нежеланият, е див и силен.
Не вика: "Help!" и не пикае газ.
Но с газ до смъртоносна дупка си отива
и се катери стръмно до смъртта.

Той, нежеланият човек, чете на тъмно
повехналите личица на слънчогледите.

И не е стръмно, никак не е стръмно,
да се усмихнеш.
И да го намериш.