автор: zinka

С боички водни нарисуван ден –
трева, къщурки, облачета сини...
В средата слънце – смешко възхитен
и струйки дим от шарени комини.

Пътечка жълта в тревния масив,
едно дърво – цикламено цъфтящо,
река и бряг и, може би, щастлив
юнак на конче бяло се поклаща.

Прекрасен ден! Игриви цветове!
Такъв да е животът ти, мой малък!
Поставил си на слънцето сърце,
та обич по земята да раздава.

Рисувай, своя свят ефирен, лек,
с бои които светло се разтварят
и нека бъде мирен твоя век,
и винаги в доброто имай вяра!

Дори когато нищо не върви,
когато си отчаян и самотен,
когато си отиваш – остани
и здраво дръж юздите на живота.

Животът е един – и няма друг!
До край във него трябва да останем –
със нежни длани или свит юмрук,
с красиви мисли или с люти рани.

Животът ни от Господ Бог е дар
и само той решава да го вземе.
Да бях ти казала... да бях...да бях...,
преди да отпътуваш в друго време...