автор: rimopras

Дълбае къртицата речна подмоли в скалите,
но нехае ронливият гнайс,
пак с къпини забраден -
монахиня
заспала
смирено в тревите!
Само слънцето стъпва с боязън, ще падне
зад хълма, в пробитата медна камбана.
В манастира, притулен сред храсти бодливи,
черен паяк,
пристъпвам -
отшелник охранен...
Светлината
от паднало слънце дали ще открия!?