автор: GINKO_PRIM

Измислям си река –
да ме облича
в цвета на хлъзгава вода, без да съм риба,
да не усещам ничия различност
и в тишината ù да съм по-жива.
Измислям си и въздух с вкус на огън
и стръмен грях -
променлив ток по нервите,
след който, с устрема на зла прокоба
да залюлявам своето неверие,
да го задъхвам в себе си,
да го заравям под тинята,
затрупвайки го с камъни от минали доверия,
забравени в недоразвити старовремски драми,
от точките на слънчевите сплитове
да го изтръгва ураган
до корен...
Измислям капки –
бисерчета мидени
по дъното на незарасли спомени...
Измислям си дървета без листа
и с клони от ръце,
които плачат,
докосват недокосвани места,
в които са заварвали палача си
да пее своя песен за надеждата,
да се усмихва някому
и после,
прегърнал смъртите им много нежно,
изтръгнал трънените им въпроси,
пропуснал лятото на боси стъпки да задържи поне за час до изрева,
да вледени от страх студа.
Изтръпнал
и побелял,
като парче узряло сирене
да го сервира на кокичето,
напъпило по никое безвремие и оцеляло сам-самò за мен...
Измислям си...до следващия ден....

27.10.2009